Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 196

— Перфектната изкупителна жертва — кимна Тайсън.

— Може би вече не е толкова перфектна — въздъхна Бърнс. — Те трябва да са разбрали за инжектираната сперма, а и със сигурност са отчели факта, че този човек не е достатъчно интелигентен, за да извърши подобно нещо. Рискът си е риск.

— За нещастие моето прикритие отиде по дяволите — промърмори Тайсън.

— Ето защо се качваш на първия служебен полет за Риад. Ще останеш там две години, преди да получиш нова задача. Решително ти препоръчвам да отслабнеш с 40 килограма, след което да си направиш пластична операция на лицето при някой от най-добрите хирурзи на агенцията. Лично ще се погрижа да ти изготвят пълен комплект нови документи. А после ще направя всичко възможно да ги убедя, че си бил един от най-големите серийни убийци на своето време.

— Съжалявам, че мисията се провали, сър.

— Грешката беше моя. Ти просто изпълняваше заповедите ми. Никога няма да те обвиня в каквото и да било.

— Ще желаете ли окончателен доклад?

— Не — отвърна Бърнс и кимна към вратата. — Приятно прекарване в Саудитска Арабия.

Няколко секунди по-късно отново беше сам.

Това беше обичайното му състояние. Винаги сам, в компанията на мислите си. Основната му задача беше да защитава сигурността на Америка. С всички възможни средства. Той мислеше за това двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. На нея беше отдал всичките си умения, когато беше в униформа, а сега, макар и в костюм и с вратовръзка, правеше същото.

Проведе три телефонни разговора, които му отнеха двайсет минути. После остави слушалката и отново насочи мислите си към Мейс Пери.

Не обичаше да губи. И не беше губил от детските си години, когато гонеше неосъществимите си мечти из царевичните ниви на Канзас. Тази жена е добра, но все пак не е нищо повече от едно улично ченге.

Вдигна слушалката и набра още един номер.

— Време е за резервния план — обяви той.

Въпреки късния час Честър Акерман беше буден и седеше във всекидневната на луксозния си апартамент в Уотъргейт Билдинг. Управляващият съдружник на „Шилинг и Мърдок“ беше сменил официалния костюм с бежови панталони, оранжев кашмирен пуловер и мокасини. Мечтата му рано сутринта да поплава с 12-метровата си яхта се изпари в момента, в който насреща прозвуча гласът на Бърнс.

Остави чашата уиски със сода, която държеше в ръка, седна на канапето и събра кураж.

— По-добре да се държа настрана от тази история. Вече ти казах за Даян, която задаваше неудобни въпроси, а после уволних Кингман. Мисля, че свърших достатъчно.

Отговорът на Бърнс бе като гюле, което го улучи право в корема.

— Май забравяш, че натрупа цяло състояние от сделките, които ти осигурявах, и то без да си мръднеш дебелия задник! Дойде време да се отплатиш на правителството за всичко, така че си затваряй устата и слушай! Документите, които ти поръчах, трябваше вече да са готови.

— Готови са — отвърна с треперещ глас Акерман, от чийто кураж не бе останала и капка.

— Сега ще действаш точно според инструкциите ми! Ако объркаш нещо…

Бърнс не млъкна в продължение на цели десет минути. После просто остави слушалката и се облегна назад.