Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 191

Къде съм, по дяволите?!

Понечи да се надигне и веднага разбра, че е затворена в някакво тясно пространство. Много студено тясно пространство.

— Мамка му!

Ръцете й трескаво опипаха гладките стени. Бръкна в джоба си и измъкна фенерчето. Лъчът потвърди подозренията й и тя изстена. Блъсна с рамо, но вратичката почти не помръдна. Веригата! Също като при Даян, но с разликата, че тя е била мъртва.

„Не успея ли да се измъкна, твърде скоро ще я последвам“, каза си тя.

После разкопча колана, който беше купила от магазинчето на Байндър. Секунди по-късно измъкна 10-сантиметровия нож, скрит в издължената тока. Извъртя тялото си и пъхна острието между стената и вратата. С цената на доста усилия успя да стигне до гуменото уплътнение, което създаваше вакуум. Завъртя ножа и веднага усети приток на свеж въздух. Натисна още веднъж и гумата се отлепи. В процепа се появи слаба светлина, идваща някъде встрани от ледения й затвор.

Но процепът не й донесе нищо повече от глътка свеж въздух. След няколко секунди ръката й изтръпна и острието поддаде. Гумата изджвака и се върна на мястото си. Бързо установи, че ако не се задуши, студът със сигурност ще й види сметката. Дали Рой ще дойде да я търси? Единствено той знаеше къде е. Но това щеше да отнеме време, може би часове. А въздухът щеше да й стигне за не повече от няколко минути. Гърдите й се стягаха, дробовете й поемаха всяка скъпоценна молекула кислород. Съзнанието й започна да се замъглява — сигурен сигнал, че кислородът бе крайно недостатъчен.

Изолационната лента!

Тя стисна фенерчето със зъби и вдигна ножа. Острието с лекота потъна в порестата материя. Лентата започна да се бели на дълги ивици. Много скоро усети притока на чист въздух, този път далеч по-стабилен. Опря чело във вратата и успя да погледне навън. Пъхна ножа в процепа и започна да го движи нагоре-надолу. Не след дълго острието звънна във веригата. Механично прецени, че няма шансове да я пререже за по-малко от денонощие, ако изобщо успееше. Поне можеше да диша. Но проблемът със студа остана, тялото й вече трепереше. Вдигна глава. Очите й бързо откриха каквото търсеше: колелото за регулиране на температурата, вградено в тавана на хладилника. Беше на позиция 4 от общо 7. Бързо го върна на единицата. Нямаше представа от хладилните технологии и не знаеше колко „топло“ означава това. Надяваше се, че е извън границите на хипотермията.

Мейс започна да се клати напред-назад. Хладилникът беше висок и сравнително тесен уред, а тя беше почти сигурна, че във фризерната му част отдолу няма кой знае колко продукти, които да го приковават към пода. Продължи да се движи. Краката й блъскаха вътрешната стена, а гърбът удряше вратичката. Скоро изпита чувството, че е прегазена от автобус, но не се отказа. Усети как хладилникът леко започва да се клати, а после тръгва напред като денивелирана перална машина. Обзета от надежда, Мейс удвои усилията си.