Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 190

— Но Нед се закле, че я е чул да се появява в понеделник сутринта!

— Да, така е. Но нали помниш, че е бил в задната стаичка и е затоплял закуската си в микровълновата печка?

— Да. Ето защо само е чул появата й, без да я види.

— Но ти ми каза, че дневният портиер е бил горе, на четвъртия етаж, където е топлел супата си в микровълнова печка. Защо не е използвал онази, която се намира непосредствено в стаичката зад гишето? Същата, която Нед е използвал онази сутрин?

— Не знам.

— Аз ще ти кажа. Защото микровълновата във фоайето не работи. Обзалагам се, че дневният портиер ще ни даде точно това обяснение. Печката е била повредена от известно време насам.

— Нима искаш да кажеш, че дебелият и тъп Нед е планирал и извършил убийството?!

— Наистина е дебел, но не знам колко е тъп. Мисля, че не го е извършил сам. Някой му е казал да гледа на другата страна, докато Капитана се промъква в сградата.

— Мейс, трябва да отидем при сестра ти и да й разкажем всичко! Ще се видим направо там!

— А какво точно ще й кажем? Един куп предположения и догадки, нищо повече. Не разполагаме с доказателства.

— Какво ще правим тогава?

— Ти се подготви за утрешното изслушване, а аз ще отскоча до Нюарк. Засега няма да споделяме нищо, но ще държим под око стария Нед. Може би той ще ни насочи във вярната посока.

— Никак не ми се ще тоя тип да ти счупи врата! — възрази Рой.

— Няма как да стане. Ще чуя от цял километър как тътри дебелия си задник.

— Добре, добре. Но искам веднага да се върнеш тук, моля те! Само така ще бъда спокоен!

— Каква загриженост, господи! — иронично отвърна Мейс.

— Сестра ти ще обвини мен, ако ти се случи нещо. По-скоро бих умрял!

Мейс прекъсна линията и се насочи към външната врата. Отвори я, огледа се и бързо тръгна към стълбите. В следващия миг получи силен удар в главата и изгуби съзнание.

Нед се наведе над безжизненото й тяло. Беше облечен изцяло в черно и носеше ръкавици. Изобщо не изглеждаше чак толкова дебел. Вдигна жертвата си с неподозирана пъргавина, метна я на рамо и се върна на строителната площадка. После измъкна телефона си и набра един номер.

Насреща вдигнаха още на първото позвъняване.

— Птичката е в клетката — докладва той. — На четвъртия етаж.

Джарвис Бърнс отмести папката пред себе си и се облегна назад.

— Прието.

— Нови заповеди?

— Не. Продължавай според плана. Повтори действията.

— Разбрано.

Нед изключи телефона си и понесе Мейс към хладилника. Претърси я, измъкна телефона й и го захвърли встрани. После изхвърли храната, измъкна полиците и я пъхна вътре. Веригата тихо издрънча и се стегна около вратичката с помощта на солиден катинар. Той изпробва здравината й. Вратичката помръдна не повече от сантиметър. В следващия миг вече тичаше надолу по стълбите.

Разположен удобно в дома си на Капитолийския хълм, Бърнс отново разтвори папката пред себе си.

— Дадох ти шанс, Мейс — промърмори той. — Жалко, че не се възползва от него.

Прелисти една страница и изхвърли Мейс Пери от съзнанието си.

99

Мейс дойде на себе си с чувството, че всеки момент ще повърне. Но когато успя да прогони световъртежа, установи, че не може да диша. Докосна солидната цицина на темето си и простена. Наистина я бяха треснали здраво. После потръпна от студ.