Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 181

— В седем сутринта с експресния влак. В девет и половина ще бъда в Нюарк. Кантората се намира на двайсет минути с такси от гарата. Надявам се да проведа някакъв разговор, след което веднага ще хвана обратния влак. По някое време следобед ще си бъда тук.

— Мога да те запозная по телефона с подробностите по изслушването.

— Ще искаш ли освобождаването му под гаранция?

— Не. В ареста има покрив над главата си и храна три пъти дневно.

— И повече сигурност в случай, че някой го е насадил умишлено.

— Точно така. Май ще е по-добре да арестуват и нас.

Едновременно се обърнаха, доловили някакъв шум.

По стълбите затупка топка, която спря в краката на Рой. В следващия миг се появи Тайлър, който бързо се огледа, видя топката у Рой и хукна с разперени ръце към него.

— Защо още не си в леглото, Тай?

Рой подаде топката на момчето в момента, в който Алиша се появи на горната площадка.

— Извинете, но той отказва да си легне — намръщи се тя. — Направо се е побъркал с тази топка!

— Момчето дриблира като истински професионалист — обясни Мейс, потупвайки коляното на Рой. — Нали така, Тай?

Хлапето я зяпна, клепачите му запърхаха.

Мейс сложи ръка върху рамото на Рой.

— Този човек е играл баскетбол в колежа и за малко да стигне до Националната баскетболна асоциация — поясни тя. — Не му е достигнал малко отскок.

— Между другите неща — усмихна се Рой.

— Предлагам да спрем да си блъскаме главите с юридически въпроси и да отскочим до залата — надигна се тя и погледна към детето. — Нека този голям мъж ти покаже какво може с топката. А ти, Тай, искаш ли да покажеш финтовете си на мистър Рой?

— Не, трябва да довърша още някои неща — поклати глава Рой, но момчето го хвана за ръката и настоятелно го дръпна. — Добре, добре… Но не ме измъчвай много, защото не съм във форма. Става ли?

— Може ли да гледам? — обади се Алиша.

— Разбира се, тъкмо щях да ти предложа — каза Мейс.

— Ти ще дойдеш ли? — погледна я Рой. — Можем да му демонстрираме едно „КОНЧЕ“…

— Не, не, предпочитам да си легна. Утре ще ставам рано.

Мейс ги изчака да тръгнат към спортната зала и набра един частен номер.

— Докторе, обажда се Мейс Пери. Знам, че е късно, но искам да те видя за малко.

Лоуел Касел живееше в Югоизточен Вашингтон, но се съгласи да се срещнат в едно кафене до Юниън Стейшън. Мейс благодари, грабна коженото си яке и изтича навън, където я чакаше спортният мотоциклет.

95

— Трябва да съм полудял, щом се съгласих да се срещна с теб — промърмори Лоуел Касел.

— Защо? Аз съм обикновен гражданин като всеки друг.

— Обикновен гражданин, който помага за защитата на човек, обвинен в предумишлено убийство и заключен в ареста. — Забелязал изненадата в очите й, Касел побърза да добави: — Клюките стигат и до моргата, моето момиче.

— Не бих казала, че помагам за защитата му — поклати глава Мейс. — Освен това имам нужда от едно хубаво кафе. Често идвах тук, когато бях ченге. Заведението работи денонощно, а ние използвахме затишието в радиообмена, за да си починем малко.