Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 177

— Тя би трябвало да го знае.

— Но какво е търсила там, по дяволите?

— Твърди, че е искала да огледа мястото, на което беше отвлечена.

— Но защо?

— Според мен си е втълпила, че ако успее да открие извършителите, ще може да изчисти името си и да се върне в полицията — въздъхна Бет. — Това е голямата й мечта, Джарвис. Отново да бъде полицай.

— Искрено й пожелавам да успее, но…

— Малко вероятно? Предполагам, че е наясно.

— А случаят „Толивър“?

— Какво за него?

— Снощи в кантората на Толивър е имало фалшива противопожарна тревога.

— Мислех си, че не се интересуваш от такива дреболии — изненадано го погледна Бет.

— Обикновено е така. Но ние реагираме на всякакви съвпадения, Бет. Например на факта, че в болниците се появяват хора със симптоми на погълнат антракс точно когато в метрото са измерени подозрителни стойности на въздуха. Такъв е случаят и с убийството в една уважавана юридическа фирма в Джорджтаун, което е последвано от фалшива тревога в същата сграда. Помниш ли историята с пилотските курсове във Флорида, където начинаещите пилоти не искали да бъдат обучавани как да излитат и кацат? В ретроспекция нещата изглеждат ясни като бял ден, но преди единайсети септември никой не им е обръщал внимание. Ето защо не си позволявам да подминавам дори и най-дребните инциденти. Събитията в онази юридическа фирма биха могли да се окажат отвличане на вниманието.

— От какво?

— Може би ще разберем едва когато стане късно. А на мен ми плащат, за да обръщам внимание на всички необичайни събития, Бет. Затова имам стомашна язва, а косата ми пада. Да имаш представа кой е включил алармата?

— Все още не — отвърна с непроницаемо лице Бет. — Но работим по въпроса.

— Хубаво. Информирай ме, ако откриете нещо.

— Добре.

— О, и още нещо, Бет. Кажи на сестра си да укроти топката. Две години беше далеч от теб. Надявам се, че не искаш да я изгубиш завинаги.

Бърнс напусна участъка с дълбоко задоволство. Беше предложил на Мейс Пери добър начин за измъкване.

Ако се възползваше от него, щеше да живее. Изборът беше в нейните ръце. Но ако не се оттеглеше, изборът бе негов.

92

Мейс влезе в интернет и с кредитната карта на Олтман си купи билет за Нюарк за следващата сутрин. После мина да вземе Рой за предстоящия разпит на Капитана. В ареста с огромна изненада установиха, че Мона Данфорт вече се е заела с това в присъствието на двама агенти от отдел „Убийства“. Положила бележника си на масата в килията за разпити, тя бързо пишеше нещо.

Рой ги зърна пръв през замреженото прозорче и почти изкърти вратата.

— Какво правите тук, по дяволите? — изкрещя той.

Мона и ченгетата вдигнаха глави, а Капитана блажено захапа поредното десертче от пакета пред себе си.

— Здрасти, Рой — ухили се с пълна уста той.

— Току-що компрометирахте обвинението! — рязко обяви Рой и погледна към Мона, която седеше на стола и се усмихваше.

— А вие кой сте? — спокойно попита тя.

— Неговият адвокат, госпожо! Ето кой съм!

— Казвам се Мона Данфорт, а не „госпожо“! — Усмивката на Мона изчезна. — Аз съм главен федерален прокурор на окръг Колумбия, така че се дръжте както подобава!