Читать «Тотален контрол» онлайн - страница 6

— Джейсън, имай предвид, че съм много упорит адвокат. Не се опитвай да изместваш темата така елементарно. Да не говорим, че вечерята навън ще наруши бюджета за този месец. Искам да чуя подробностите. — Тя подкара отново и шеговито го смушка в ребрата с палец. — Хайде.

— Ще ги чуеш съвсем скоро, Сид, обещавам. Още е рано, разбери. — Изведнъж тонът му стана сериозен, сякаш съжаляваше, че е заговорил за това. Тя го погледна. Той се бе вторачил през прозореца. По лицето й пробяга сянка. Джейсън се обърна към нея, долови тревогата й, сложи ръка на бузата й и намигна.

— Когато се оженихме, ти обещах целия свят, нали?

— Ти ми го даде, Джейсън. — Сидни погледна към Ейми в огледалото. — Това тук е повече от целия свят.

Той разтри рамото й с пръсти.

— Сид, обичам те повече от всичко. Ти заслужаваш най-доброто. Един ден ще го имаш.

Мъжът седеше пред компютъра и лицето му беше само на сантиметри от екрана. Пръстите му удряха клавишите трескаво като малки механични чукчета. Раздрънканата клавиатура сякаш бе готова да се разпадне всеки момент при това безмилостно отношение. Символите се изливаха подобно на вода по екрана, твърде бързо, за да могат да се проследят с поглед. Навън бе тъмно като в рог. Само една малка лампа на тавана даваше светлина на мъжа, за да работи. Лицето му беше покрито с гъсти капчици пот, въпреки че температурата в помещението не беше по-висока от приятните двайсетина градуса.

Беше толкова вглъбен в работата си, че не чу как вратата на стаята се отвори. Не чу и трите чифта стъпки, които преминаха по дебелия килим и спряха точно зад гърба му. Движеха се бавно. Бяха трима и това явно им даваше необходимата увереност.

Най-накрая мъжът се обърна. Крайниците му се разтрепериха, сякаш бе наясно какво би могло да му се случи.

Не му достигна време дори да изкрещи.

Спусъците хлътнаха едновременно, затворите щракнаха и трите пистолета изтрещяха оглушително.

Джейсън Арчър се сепна и се изопна на стола, на който беше заспал. Лицето му наистина беше покрито с пот, а видението все още витаеше в мозъка му. Проклетият кошмар просто не го оставяше на мира, и толкова. Огледа се. Сидни дремеше на кушетката, телевизорът работеше. Джейсън стана и зави жена си с одеялото, после отиде до стаята на Ейми. Беше почти полунощ. Когато отвори вратата, чу как детето се мята в съня си. Приближи креватчето и се вгледа в малкото телце, което не преставаше да се движи. Сигурно сънува лош сън, нещо, което баща й би могъл да разбере. Джейсън нежно докосна челцето на дъщеря си, после я взе на ръце и леко я залюля в притихналия мрак. След няколко минути Ейми отново бе в креватчето си, потънала в спокоен сън. Джейсън я зави и я целуна по бузката, после отиде в кухнята, надраска бележка на жена си, сложи я на масичката и се запъти към гаража. Качи се на стария си форд с подвижен покрив.

Когато извади колата от гаража, не забеляза, че Сидни е застанала на прозореца и го гледа, смачкала бележката му в едната си ръка. След като габаритите изчезнаха от погледа й, тя се отдалечи от прозореца и отново прочете написаното. Мъжът й бе отишъл до офиса, за да свърши някаква работа. Ще се върне, когато успее. Погледна часовника върху рафта над камината. Наближаваше полунощ. Надникна в стаята на Ейми и сложи чайника на печката. Изведнъж дълбоко погребаните подозрения изригнаха на повърхността и тя се опря на плота, за да не се свлече на пода. Това не беше първия път, когато мъжът й я оставяше заспала, за да се измъкне с колата и да отиде да работи.