Читать «Тотален контрол» онлайн - страница 7

Направи си чай и импулсивно изтича нагоре по стълбите към банята. Погледна лицето си в огледалото. Малко по-пълно, отколкото по времето, когато се ожениха. Тя рязко свали нощницата и бельото си. Огледа се отпред, отстрани и после отзад с помощта на малко ръчно огледало, което трябваше да й покаже най-потискащата част от тялото й. Бременността й бе повлияла зле — коремът й се бе възстановил доста добре, но отзад определено не бе така стегната. А бяха ли провиснали гърдите й? Ханшът й изглеждаше малко по-широк от преди. Нормално след раждане. С неспокойни пръсти Сидни дръпна милиметъра излишна кожа под брадичката си и изведнъж се почувства потисната. Тялото на Джейсън все още беше здраво като стомана както по времето, когато бяха започнали да излизат заедно. Удивителната физика на мъжа й, приятният му вид и забележителната му интелигентност бяха наистина много привлекателен набор от качества и биха направили впечатление на всяка жена. Когато прокара пръст по брадичката си, Сидни изведнъж си даде сметка какво прави. Тя, висококвалифицираният и уважаван адвокат, се разглеждаше както се разглежда парче месо, както поколения мъже бяха разглеждали женското съсловие. Облече нощницата си. Все още беше привлекателна. Джейсън я обичаше. Беше отишъл в офиса си, за да работи, за да не изостане със задачите си. В кариерата си се развиваше бързо. Скоро мечтите им щяха да се сбъднат. Неговата — да има своя собствена фирма; нейната — да бъде пълноценна майка на Ейми и останалите деца, които щяха да имат. Ако на някого това звучи като плоска комедия от петдесетте, така да бъде, защото семейство Арчър искаше точно това. И тя вярваше, че Джейсън в същата тази минута работи трескаво, за да го постигне.

Джейсън Арчър спря пред уличен телефон и набра един номер, който отдавна бе научил наизуст. Вдигнаха слушалката веднага.

— Здравей, Джейсън.

— Казвам ти, това трябва да свърши скоро, защото може и да не успея.

— Пак ли си сънувал кошмари? — Човекът от другата страна на линията успяваше да говори едновременно със съчувствие и насмешка.

— Не „пак“. Сънувам ги непрекъснато — отвърна Джейсън троснато.

— Още малко. — Гласът прозвуча окуражаващо.

— Сигурен ли си, че не са по петите ми? Имам странното усещане, че от всички страни ме наблюдават.

— Това е нормално, Джейсън. На всекиго може да се случи. Повярвай ми, ако нещо те заплашваше, щяхме да го знаем. И друг път сме го преживявали.

— Аз ти повярвах. Надявам се само доверието ми да не се окаже излъгано. — Джейсън стана още по-напрегнат. — Не съм професионалист в тези неща. По дяволите! Всичко започва да ми лази по нервите.