Читать «Карти на масата» онлайн - страница 89

Настъпи тишина.

— Разбирам — наруши я Поаро. — Това е справедливостта. В крайна сметка всичко се свежда точно до това — справедливостта. Имате логичен ум. Искате да страдате заради вашето престъпление. Убийството си е убийство — няма значение кой е жертвата. Вие притежавате кураж, мадам, освен това умеете да виждате нещата ясно. Но ви питам още веднъж: Как може да сте сигурна? Откъде знаете, че именно Ан Мередит е убила господин Шейтана?

Госпожа Лоримър въздъхна дълбоко. Настойчивостта на Поаро беше сринала и последната й съпротива. Тя отговори на въпроса по най-простия начин, сякаш беше дете:

— Защото я видях.

Двайсет и седма глава

Свидетелката

Изведнъж Поаро прихна да се смее — просто не можа да се удържи. Отхвърли глава назад и високият му глас изпълни стаята.

— Pardon, madame — каза той. — Не успях да се удържа. Ние спорим, правим предположения! Задаваме въпроси, ровим се из психологията, а през цялото време е имало свидетел на престъплението! Разкажете ми, умолявам ви.

— Времето вече беше доста напреднало. Ан Мередит беше мор. Тя стана, погледна картите на партньора си, а след това се разходи из стаята. Самата игра не беше нещо интересно — изходът беше предначертан. Не беше нужно да се концентрирам върху картите. Оставаха ни още три ръце, когато погледнах към камината. Ан Мередит се беше навела над Шейтана. Докато наблюдавах, тя се изправи — ръката й явно е била на гърдите му, което безкрайно ме изненада. Изправи се и бързо погледна към нас. На лицето й бяха изписани вина и страх — видях много добре. Разбира се, тогава не знаех какво става. Просто се учудих какво е правила там. По-късно вече разбрах.

Поаро кимна.

— Но тя не е знаела, че вие знаете. Не подозира, че сте я видели, нали?

— Клетото момиче — каза госпожа Лоримър. — Толкова млада и уплашена, а трябва да се бори сама на този свят. Сега питате ли се защо мълчах?

— Не, не, не се питам.

— Особено като знаете, че и аз… че и аз… — Тя завърши изречението си със свиване на рамене. — Във всеки случай нямах право да я съдя. Това е работа на полицията.

— Точно така, само че днес нарушихте този ваш принцип.

— Никога не съм била мекушава или много състрадателна, но явно тези качества се задълбочават с възрастта. Уверявам ви, че рядко проявявам съжаление към някого.

— То невинаги е безопасен съветник, мадам. Мадмоазел Ан е млада, крехка, изглежда кротка и уплашена — о, да, тя наистина има вид на човек, който заслужава съчувствие. Само че аз не съм съгласен. Да ви кажа ли, мадам, защо Ан Мередит е убила Шейтана? Защото е знаел, че тя е отнела живота на една възрастна дама, чиято компаньонка е била, понеже тази дама я е заловила в дребна кражба.

Госпожа Лоримър се сепна.

— Вярно ли е това, мосю Поаро?

— Няма никакво съмнение. Човек наистина би могъл да я вземе за кротка и нежна девойка. Ха! Само че тя е опасна, мадам, тази малка мадмоазел Ан е много опасна! Когато е засегната нейната безопасност, нейното спокойствие — тогава тя е способна на жесток и коварен удар. За мадмоазел Ан тези две престъпления няма да бъдат последни! От тях тя само ще набере самоувереност и…