Читать «Карти на масата» онлайн - страница 7

— Нашият приятел е точен до педантичност — подхвърли той с усмивка.

Тя се съгласи:

— Да, виждам. Днес малцина си правят труда да ти представят останалите. Просто казват: „Предполагам, че познавате всички тук“, и те оставят така.

— Независимо дали ги познавате или не?

— Независимо дали ги познавате или не. Понякога човек се чувства неловко, но така е далеч по-впечатляващо. — Тя се поколеба, а после добави: — Да не би това да е госпожа Оливър, писателката?

В този момент госпожа Оливър извиси плътния си глас, обръщайки се към доктор Робъртс:

— Не можете да убегнете на женския инстинкт, докторе. Жените ги умеят тези работи.

Забравяйки, че не е с интелектуалната си прическа, тя понечи да отметне косата си назад, но опитът й бе осуетен от бретона.

— Да, това е госпожа Оливър — каза Поаро.

— Тази, която е написала „Трупът в библиотеката“?

— Самата тя.

Госпожица Мередит леко се намръщи.

— Ами онзи човек с дървената физиономия — какво каза за него господин Шейтана? Че е полицейски комисар ли?

— От Скотланд Ярд.

— А вие?

— Какво аз?

— Зная всичко за вас, мосю Поаро. Всъщност вие разкрихте азбучните убийства.

— Мадмоазел, карате ме да се чувствам неловко.

Тя сключи вежди.

— Господин Шейтана — започна, но спря. — Господин Шейтана…

Поаро се обади тихо:

— За него човек би казал, че е обсебен от на мисълта за престъпления. Така поне изглежда. Няма съмнение, че иска да ни чуе как спорим помежду си. Той вече провокира госпожа Оливър и доктор Робъртс и сега те обсъждат отрови, които не оставят следи.

Госпожица Мередит възкликна:

— Що за странен човек!

— Доктор Робъртс ли?

— О, не, господин Шейтана. — Тя потръпна леко и каза: — Струва ми се, че в него винаги има нещо, което плаши. Човек никога не знае кое може да му е забавно. А то може… може да се окаже нещо жестоко!

— Като например лов на лисици?

Тя го погледна укорително:

— Имах предвид… О, имах предвид нещо ориенталско!

— Навярно мъчителни мисли не му дават покой — каза Поаро.

— Какъв мъчител на мисли?

— Не, не, просто казах, че навярно го мъчат някакви мисли.

— Както и да е, но не бих казала, че ми е много симпатичен — сподели тя, като сниши гласа си още повече.

— Е, поне от вечерята ще останете доволна — увери я той. — Готвачът му е превъзходен.

Девойката го изгледа подозрително, а след това се засмя.

— О — възкликна, — ама вие се държите съвсем по човешки!

— Но как, моля ви се! Нали съм човек!

— Знаете ли — отвърна тя, — всички тези знаменитости тук доста ме смущават.

— Но, мадмоазел, не бива да се смущавате. По-скоро трябва да се вълнувате! Пригответе си писалката и бележничето за автографи.

— Вижте, аз не се интересувам толкова много от престъпления. Според мен така е с повечето жени — детективските истории като че ли са повече по вкуса на мъжете.

Еркюл Поаро въздъхна малко престорено.

— Уви! — промърмори. — Какво не бих дал в този миг, за да бъда една, макар и дребна филмова звезда!

Икономът отвори вратата и тихо съобщи:

— Вечерята е сервирана.