Читать «Карти на масата» онлайн - страница 8

Прогнозата на Поаро се оказа вярна. Вечерята беше вкусна, обслужването — безупречно. Меко осветление, полирано дърво, синкави отблясъци на чаши от ирландско стъкло. Приглушената светлина придаваше на господин Шейтана, седнал начело на масата, по-демоничен вид от всякога.

Той вежливо се извини за неравномерния брой гости от двата пола.

От дясната му страна беше госпожа Лоримър, а отляво — госпожа Оливър. Мередит бе настанена между комисаря Батъл и майор Деспард. Поаро се намираше между госпожа Лоримър и доктор Робъртс.

Последният му подметна шеговито:

— Няма да ви позволя да окупирате единственото хубаво момиче за цялата вечер. Зная ви аз французите, никак не си губите времето.

— В действителност съм белгиец — промърмори Поаро.

— Предполагам, че няма голяма разлика, когато се отнася до жени, а, стари момко? — бодро подхвърли докторът.

След което шеговитостта изчезна от гласа му и той съвсем професионално започна да обяснява на полковник Рейс от другата си страна за последните постижения при лекуването на сънната болест.

Лоримър се обърна към Поаро и поде разговор за последните театрални представления. Тя се изяви като истински познавач и умел критик. После преминаха към книги, а след тях се прехвърлиха на световна политика. Лоримър бе едновременно добре информирана събеседница и много интелигентна жена.

Отсреща госпожа Оливър питаше майор Деспард дали са му известни някакви по-екзотични отрови.

— Ами например кураре.

— Но, драги мой, това е вече изтъркано! Употребявана е вече стотици пъти. Имам предвид нещо наистина ново!

Майорът сухо отвърна:

— Примитивните племена са доста консервативни и предпочитат да се придържат към онова, което са използвали техните деди и прадеди.

— О, колко са скучни — каза госпожа Оливър. — Аз пък си мислех, че постоянно си правят експерименти, като смесват разните му билки и тем подобни. Винаги съм си мислела, че това е отличен шанс за всички изследователи. Само си представете как се връщат у дома и виждат сметката на всичките си богати чичовци с някоя нова отрова, за която никой не е чувал.

— За такова нещо не е необходимо да се ходи по диви места — отвърна Деспард. — Просто човек трябва да посети някоя съвременна лаборатория, за да се натъкне на микробни култури с най-невинен вид, способни обаче да причинят истински заболявания.

— Това няма да върви пред моите читатели — каза писателката. — Освен това тези названия толкова лесно се бъркат — стафилококи, стрептококи и какво ли не още. Направо взимат здравето на моята секретарка, а пък освен това са и страшно скучни, не мислите ли? А вие на какво мнение сте, господин Батъл?

— В живота хората рядко прибягват до подобни сложни ходове, госпожо Оливър — отвърна полицейският комисар. — Те обикновено използват арсеник, защото е чиста работа и лесно може да се намери.

— Глупости — не се сдържа тя. — Така е, защото има толкова много престъпления, които Скотланд Ярд не може да разкрие. Е, ако там имахте жена…

— В действителност имаме…

— Да, да, онези ужасни полицайки със смешни шапки, дето безпокоят хората по парковете! Имам предвид жена, която да ръководи нещата. Жените имат усет по отношение на престъпленията.