Читать «Карти на масата» онлайн - страница 5

— Значи да ви очаквам в петък, осемнайсети?

Поаро направи лек поклон.

— Точно така. Mille remerciments³.

— Ще организирам малко празненство — замислено произнесе Шейтана. — Не забравяйте — в осем часа.

Той се отдалечи. Детективът остана на мястото си още минута-две, загледан след него. После замислено поклати глава.

Втора глава

Вечеря у господин Шейтана

Вратата на апартамента се отвори безшумно и среброкосият иконом направи път на Поаро, за да влезе. Икономът затвори вратата също така безшумно и след като помогна на госта да свали палтото и шапката си, попита с тих глас:

— За кого да съобщя?

— Мосю Еркюл Поаро.

Когато икономът отвори друга врата, за да оповести пристигането на госта, в коридора долетяха приглушени гласове.

Шейтана, с чаша шери в ръка, се приближи, за да го посрещне. Както обикновено беше облечен безупречно. Мефистофелското у него тази вечер като че ли беше още по-подчертано, а веждите му бяха извити нагоре сякаш повече от друг път.

— Позволете да ви представя. Познавате ли госпожа Оливър?

Ексцентричността на домакина явно остана удовлетворена от лекото потрепване на Поаро.

Ариадни Оливър се ползваше с ненадминатата слава на една от най-известните авторки на детективски романи и други сензационни истории. Тя пишеше също така и популярни, макар и не съвсем издържани граматично статии със заглавия като „Развитие на криминалността“ и „Прочути престъпления от ревност“, „Убийството от любов срещу убийството за облагодетелстване“. Същевременно беше запалена феминистка и винаги когато някое по-значително убийство намираше място в пресата, вестниците неизменно публикуваха интервю с нея, като често пъти се цитираше едно нейно предишно изказване: „Ах, само ако начело на Скотланд Ярд стоеше жена!“ Тя твърдо вярваше в непогрешимостта на женската интуиция.

Що се отнася до останалото — тя беше жена на средна възраст, привлекателна по един не съвсем общоприет начин, с хубави очи, с възширочки рамене и огромен облак непокорна прошарена коса, с която тя постоянно експериментираше. Имаше дни, когато видът й бе високоинтелектуален — с опъната назад коса, прибрана на кок, оставяйки челото открито; друг път се появяваше с вълнообразни кичури като някоя мадона или пък с недотам подредени ситни къдрици. Тази вечер бе решила да експериментира с бретона.

Тя поздрави Поаро, когото бе виждала на една вечеря с литературни знаменитости, с приятен плътен глас.

— Несъмнено познавате полицейския комисар Батъл, нали? — каза Шейтана.

Един човек с ъгловато тяло и безизразна физиономия пристъпи напред. Чувството, че е направен от дърво, далеч не беше единственото усещане у непредубедения наблюдател — в него почти не оставаше съмнение, че въпросното дърво не е какво да е, а е тъкмо от онзи вид, от който се правят бойните кораби.

Полицейският комисар Батъл минаваше за най-доброто, с което можеше да се похвали Скотланд Ярд в момента. Това не му пречеше винаги да изглежда скован и малко глуповат.

— Познавам мосю Поаро — обади се полицейският комисар. Физиономията му се изкриви в усмивка, за да си възвърне след миг предишната безизразност.