Читать «Карти на масата» онлайн - страница 4

— Като под „най-доброто“ разбирате… — не довърши въпроса си Поаро.

— Драги ми друже, това са тези, които са се измъкнали! Които са успели! Престъпниците, които си живеят спокойно далеч от всякакви подозрения. Не можете да отречете, че това е забавно хоби.

— Може би „забавно“ не е думата, която бих употребил.

— Сетих се! — извика Шейтана, без да му обръща внимание. — Една вечеря! Вечеря, на която ще ви срещна с моите експонати! Чудесна идея, наистина. Как е възможно да не съм се сетил по-рано. Да, да, виждам как ще стане всичко… Само ми дайте малко време — да не е следващата седмица, а да кажем седмицата след нея. Ще бъдете ли свободен? За кой ден да се уговорим?

— Няма значение кога, стига да е по-следващата седмица — отвърна Поаро с лек поклон.

— Добре тогава, да кажем петък. Петък, осемнайсети, точно така. Веднага си го записвам в бележника. О, тази идея ме изпълва с въодушевление.

— Не бих казал същото за себе си — бавно изрече детективът. — Не тълкувайте думите ми като проява на неблагодарност към любезната покана, в никакъв случай…

Шейтана го прекъсна:

— Но това все пак шокира вашия буржоазен манталитет, нали? Друже мой, трябва да се избавите от тесногръдото полицейско мислене.

Поаро отвърна:

— Наистина е вярно, че имам напълно буржоазно отношение към убийството.

— Но защо, друже мой? Че това е глупаво, мръсно, касапско деяние — да, тук съм съгласен с вас. Но то може да бъде и проява на изкуство! Убиецът може да бъде истински артист.

— О, да, съгласен съм с вас.

— Ами тогава?

— Но независимо от това той си остава убиец!

— Но, драги ми Поаро, ако нещо се извърши изключително добре, така човек оправдава своето деяние. Извинете, но това, което вие искате — да залавяте всеки убиец, да му слагате белезници, да го хвърляте зад решетките, за да увисне в крайна сметка на въжето някоя ранна сутрин — е проява на доста ограничено въображение. Според мен успелият убиец трябва да получи пенсия и да бъде поканен на вечеря!

Поаро сви рамене.

— Не съм толкова безразличен към изкуството в престъпленията, колко смятате вие. Мога да се възхищавам на убиеца така, както се възхищавам и на тигъра — възхищение от един звяр в раирана окраска. Само че ще се възхищавам пред клетката му, без да влизам вътре. Ще вляза вътре само тогава, когато дългът го изиска. Защото, господин Шейтана, вие сам го знаете — тигърът може да скочи…

Шейтана се изсмя.

— Разбирам. Ами убиецът?

— Той може да убие — мрачно изрече Поаро.

— Друже мой, вашата предпазливост ме изненадва! Означава ли това, че няма да искате да видите моята колекция от… тигри?

— Точно обратното — с най-голямо удоволствие.

— Каква смелост!

— Страхувам се, че не ме разбрахте добре, господин Шейтана. Възприехте думите ми като предупреждение. Преди малко ме попитахте дали намирам колекцията ви от убийци за забавна, а аз ви отвърнах, че бих употребил друго определение. И то е — опасна. Според мен, господин Шейтана, вашето хоби може да се окаже твърде опасно нещо!

Шейтана се изсмя съвсем по мефистофелски, а после каза: