Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 31

— Съжалявам — Клетус поклати глава. — Боя се, че от мен няма да излезе добър екзот, Мондар. Аз си имам своя работа.

— Но това е част от твоята работа, а твоята работа е част от това! — Мондар се наведе напред и разтвори ръце. — Ние не оказваме насилие върху нашите членове. Всеки един работи за бъдещето по начина, който смята за най-добър. Всичко, което искаме, е, когато общността има нужда от нечии умения, той да й ги предостави. В отговор тя му предлага своите умения, за да го направи по-добър физически и умствено. Така той ще бъде от по-голяма полза за своята работа. Ти познаваш възможностите си, Клетус. Помисли си какви ще станат, ако на твое разположение е всичко, на което можем да те научим.

Клетус отново поклати глава.

— Ако сега ни откажеш — настоя Мондар, — това ще говори лошо за теб, Клетус. Значи в теб съществува несъзнателен стремеж да тръгнеш по пътя на Де Кастрис — да се оставиш в плен на желанието да манипулираш непосредствено хора и ситуации, вместо да се занимаваш с нещо много по-ценно, но не толкова възбуждащо — да се бориш за откриване на начини, които биха могли да изведат хората над и извън манипулациите.

Клетус се засмя малко мрачно.

— Кажете ми вярно ли е, че вие, екзотите, не носите и не използвате оръжие дори и за самозащита? И затова наемате хора като дорсайците или сключвате договори с политически групи като Съюза, за да ви защитават?

— Да, но не заради онова, което повечето хора си мислят, Клетус — бързо отвърна Мондар. — Ние нямаме никакви морални възражения срещу сраженията. Просто емоциите, които те пораждат, влияят върху ясното мислене, затова хора като мен предпочитат да не носят оръжие. Ние обаче не оказваме натиск върху нашите привърженици да се съобразяват с това. Ако искаш да продължиш своя труд върху военната тактика или дори да носиш оръжие…

— Мисля, че не ме разбрахте — прекъсна го Клетус. — Нещо, което каза Ичан, ме накара да се замисля. Спомняте ли си, след като се преобърна колата тази сутрин, той ви посъветва да не се оставяте партизаните да ви пленят жив? Вие отговорихте, че винаги можете да умрете. „Никой друг, казахте, освен мен не може да заповядва на това тяло.“

— А ти смяташ, че самоубийството е също форма на насилие…

— Не — отговори Клетус, — опитвам се да ви обясня защо от мен никога няма да стане екзот. Със спокойствието си пред вероятните мъчения и необходимостта да се самоубиете вие демонстрирахте форма на коравосърдечие — към вас самия. Това е само едната страна на въпроса. Вие, екзотите, сте изключително безмилостни към всички хора, защото сте философи, а по принцип философите са безмилостни.

— Клетус! — Мондар поклати глава. — Разбираш ли какво говориш?

— Естествено — отвърна спокойно Клетус. — И вие го разбирате. Учението на философите само по себе си може и да е човечно, но теорията, която стои зад него, не познава съжалението — ето защо пътят на техните последователи винаги е бил постлан с кръвопролития и нещастия. Повече кръв е била пролята от войнствените привърженици на проповедниците на промяна, отколкото от която и да е друга група хора през цялата история на човечеството.