Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 110

— Тя каза, че е променила решението си, това е всичко — изрече Ичан с нисък глас. Над приведените му рамене Клетус забеляза капитана на неговия полк нови дорсайци заедно с другите гости, които хапваха и пийваха в сенчестата трапезария, без да имат представа за неочакваните, драстични промени. Това бяха приятели на Ичан и новите приятели и офицери на Клетус. Сред наемниците лоялността се печелеше трудно, но веднъж спечелена, беше непоколебима. Приятелите на Клетус бяха с един или двама повече от приятелите на Ичан. Самият Клетус беше определил списъка на гостите по този начин.

— Тя каза, че нещо не е наред — безпомощно продължи Ичан — и че трябва да те види. Не мога да я разбера. Мисля, че я разбирах, преди Де Кастрис… — той млъкна. Раменете му се приведоха под униформената куртка. — Но вече не.

— Къде е? — попита Клетус.

— В дъното на градината, зад храстите до лятната къща.

Клетус се обърна и излезе през френския прозорец на трапезарията. След като се скри от погледа на Ичан, заобиколи и отиде на паркинга при колата, с която беше прелетял от Форали.

Извади багажа си и го отвори. Вътре бяха пистолетът и коланът му. Закопча колана на кръста си, отказа се от лъскавия кожен кобур. После се върна в градината. Намери я там, където беше казал Ичан. Стоеше с гръб към него, облегната на перилата, вперила поглед в далечните планини. При изскърцването на ботушите му по дървения под на лятната къща се обърна. — Клетус! — Изражението и цветът на лицето й бяха съвсем нормални, само около устните й имаше някаква твърдост. — Татко ти е казал, нали?

— Да. Би трябвало да си вътре и да се приготвяш. Тъй като няма да има промяна в това, което бяхме решили.

Очите й леко се разшириха. В тях се промъкна нерешителност.

— Да се приготвям? Клетус, нали си бил в къщата? Каза, че си говорил с татко.

— Говорих.

— Тогава… — тя го погледна напрегнато. — Клетус, нима не си разбрал? Има нещо погрешно във всичко това. Не знам точно какво не е наред, но нещо не е. Аз няма да се омъжа за теб.

Клетус я гледаше. Тя отвърна на погледа му и лицето й се промени. Върху него се появи изражение, което беше виждал само веднъж преди — когато се измъкна жив от канавката, в която се преструваше на умрял след нападението на партизаните от Нова Земя.

— Ти не би… могъл — започна тя, а гласът й едва се чуваше. След това стана по-твърд. — Ти не можеш да ме принудиш да се омъжа за теб.

— Ще отложим замалко церемонията.

Мелиса невярващо поклати глава.

— Нито един дорсайски свещеник няма да ме омъжи против моето съгласие!

— Нашият батальонен свещеник ще го направи, ако му заповядам.

— Ще бракосъчетае дъщерята на Ичан Кан? — избухна тя внезапно. — И предполагам, че моят баща просто ще си седи и ще гледа как ще стане това?

— Надявам се — съвсем искрено отвърна Клетус, бавно и с такова многозначително наблягане на всяка дума, че лицето й за момент промени цветя си, кръвта се оттегли от него и тя ужасно пребледня.