Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 112

— Мели, помислих си… — гласът му се пречупи и замря.

— Помислил си? — извика рязко Мелиса. — Какво, татко?

Той я погледна разколебано.

— Не знам! — избухна накрая той. — Не мога да те разбера, момиче! Изобщо не те разбирам!

Той се извърна и отиде до масата, където беше оставил питието си. Надигна го и го пресуши.

Мелиса отиде при него, за секунда постави ръка върху раменете му и допря глава до неговата. След това се върна при Клетус и го хвана със студената си ръка. Погледна го с очи, които изглеждаха невероятно дълбоки, но без гняв и съжаление.

— Да вървим, Клетус — каза тихо тя. — По-добре да започваме.

Едва след няколко часа успяха да останат сами. Гостите ги бяха изпратили до вратата на спалнята в новата къща на Греъм и чак когато вратата се затвори, ехото на смеха и бодрите им гласове остана зад тях.

Мелиса се отпусна изтощена на края на голямото легло. Погледна Клетус, който все още стоеше прав.

— А сега ще ми кажеш ли какво става? — попита тя.

Той отвърна на погледа й. Моментът, от който се страхуваше, когато й направи предложение, беше настъпил. Събра кураж.

— Това ще бъде женитба само по документи. След две години ще можеш да я анулираш.

— Тогава защо изобщо се ожени за мен? — попита тя все още без обвинение или гняв. — Де Кастрис ще се върне в новите светове през следващите месеци. Преди това ще те покани на Земята. Омъжвайки се за мен, ти губиш земното си гражданство. Сега си дорсайка. Не можеш да отидеш — освен ако не анулираш женитбата и не подадеш молба за гражданство. А няма да можеш да направиш това, без да обясниш на Ичан, че те принудих да се омъжиш за мен. С всички последици — същите, които те накараха да се омъжиш днес за мен. — Никога не бих ви оставила да се убиете един друг. — Гласът й прозвуча странно.

— Зная. Така че ще се наложи да изчакаш две години. След това ще бъдеш свободна.

— Но защо? Защо го направи?

— Ичан щеше да те последва на Земята. На това разчита Дау. А аз не мога да го позволя. Имам нужда от Ичан за това, което трябва да направя.

До този момент я беше гледал, но сега очите му се отместиха. Погледна през високия прозорец в другия край на спалнята към планинските върхове, леко замъглени от следобедния дъжд, който след няколко месеца щеше да се превърне в сняг.

Дълго време тя не проговори.

— Тогава — каза накрая Мелиса — ти никога не си ме обичал?

Той отвори уста да отговори, но в последния миг, независимо от решителността му, устните му произнесоха други думи:

— Нима някога съм го казвал? — Обърна се и излезе от стаята, преди тя да успее да каже нещо.

От другата страна на затворената врата не се чу никакъв звук.

ДВАДЕСЕТ

На следващата сутрин Клетус се зае да организира контингента подготвени и все още неподготвени дорсайци, с които щеше да замине за Нютон. Няколко дни по-късно в кабинета му във Форали влезе Арвид и му съобщи, че е пристигнал нов емигрант на Дорсай, офицер-новобранец, който иска да говори с него.

— Мисля, че си го спомняте, сър — Арвид го погледна мрачно. — Лейтенант Уйлям Атайър, бивш офицер от Експедиционния корпус на Съюза в Бакхала.