Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 111

— Ти… — гласът й изневери. Дете на наемен войник, тя беше забелязала, че мъжете, обвързани по някакъв начин с Клетус, бяха повече от хората, свързани с баща й. Но очите й, вперени в него, все още не можеха да повярват. Те шареха по лицето му за доказателства, че това, което виждаше, не е истинският Клетус.

— Но ти не си такъв! Ти не би могъл… — гласът й отново изгуби сила. — Та баща ми ти е приятел!

— А ти ще станеш моя жена — отговори Клетус.

За пръв път погледът й попадна върху оръжието, закрепено на кръста му без кобур.

— О, Господи! — Тя закри лице с двете си ръце. — А аз си мислех, че Дау е жесток! Няма да отговоря! Когато свещеникът ме попита дали ще те взема за съпруг, ще кажа не!

— Надявам се, че няма да го направиш — заради Ичан.

Ръцете й паднаха от лицето. Тя застана като сомнамбул, с отпуснати покрай тялото й ръце.

Клетус направи крачка, хвана ръката й и я поведе, несъпротивляваща се, обратно — през градината, през френските прозорци, в трапезарията. Ичан беше все още там. Когато влязоха, той се обърна бързо, остави чашата, която държеше, и пристъпи към тях.

— Ето ви и вас! — Изостреният му поглед се закова върху дъщеря му. — Мели! Какво има?

— Нищо — отговори Клетус. — Оказва се, че няма проблеми. Ще се оженим.

Погледът на Ичан се прехвърли бързо към Клетус.

— Така ли? — Очите му се сблъскаха за момент с неговите, сетне отново се върнаха към Мелиса. — Това вярно ли е, Мели? Всичко наред ли е?

— Всичко е чудесно — потвърди Клетус. — По-добре кажи на свещеника, че сме готови.

Ичан не помръдна. Очите му се спуснаха надолу и се втренчиха многозначително в оръжието на хълбока на Клетус. Погледна го отново, след това Мелиса.

— Чакам да го чуя и от теб, Мели — каза бавно Ичан. Очите му бяха сиви и твърди като гранит. — Ти все още не си ми казала, че всичко е наред.

— Наред е — изрече тя през свитите си безцветни устни. — Нали идеята да се омъжа за Клетус беше твоя, татко?

— Да — отвърна Ичан. По лицето му не се забеляза промяна, но през него като че ли премина нещо, което изтри всички емоции, оставяйки го спокоен и целенасочен. Той направи крачка напред, застана почти между тях и погледна в лицето на Клетус само от няколко сантиметра разстояние. — Но може би съм направил грешка.

Дясната му ръка се отпусна почти непринудено върху ръката на Клетус, която държеше Мелиса за китката, и то така, че да може да счупи палеца му.

Клетус постави с леко движение другата си ръка върху оръжието.

— Недей — каза той меко на Ичан.

И двамата бяха опасно спокойни. За момент в стаята не се усещаше никакво движение. След това Мелиса възкликна: — Не! — Тя се вмъкна между тях със сила — с лице към баща си, с гръб към Клетус, който продължаваше да стиска ръката й, сега зад гърба й. — Татко! Какво ти става? А аз си мислех, че ще бъдеш щастлив, защото все пак решихме да се оженим!

Клетус освободи ръката й. Раменете й рязко се повдигаха от дълбокото й дишане. За момент Ичан я погледна неразбиращо, а сетне в очите му се промъкна недоумение и недоверие.