Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 108

— Поздравления — каза му Мондар. — Уалко има репутация на човек, с когото много трудно се върши работа. Срещна ли големи трудности, докато го убедиш?

— Нямаше нужда да го убеждавам — отговори Клетус. — Преди да му пиша за пръв път, се запознах с положението на Нютон, що се отнася до несправедливостта му. Мините за антимон, които са основният източник на тази суровина за Нютон, се оказаха много подходящи. В писмата си след това се спрях на всички аспекти и предимствата на нашите части при новата им подготовка, които биха били чудесни за подобна ситуация, но без да споменавам мините за антимон в Броза. Естествено, той трудно би се въздържал да не използва информацията, която му дадох, точно за този случай. Мисля, че беше решил да ни наеме, за да върнем мините им, още преди да се срещнем. Ако аз не бях повдигнал въпроса, той щеше да го стори.

Мондар поклати глава със сдържана усмивка на възхищение. — Ти възползва ли се от това благоприятно развитие, за да обсъдиш плана за станция на Мар?

— Да. Вие трябва да изпратите представител, за да подпише окончателните документи, и сами ще се убедите, че умира от желание да сключи този договор.

Усмивката изчезна от лицето на Мондар.

— Искаш да кажеш, че се заинтересува сериозно? — невярващо го попита Мондар. — Интересува се от ситуация, в която те ще вложат толкова техника и професионално обслужване, само заради някаква печалба в далечна перспектива?

— Той не само е заинтересуван. Ще видите, че е решен да не изпуска на никаква цена този шанс. Това ще ви даде възможност да наложите вашите условия.

— Не мога да повярвам! — Мондар го гледаше втренчено. — Как, в името на вечността, си успял да го постигнеш?

— Не беше толкова трудно. Както ти самият каза, човекът обича да се пазари — но само от позицията на сила. След като разговорът ни за дорсайците беше приключен, аз се изпуснах, че съм тръгнал към Земята, където ще използвам семейните си връзки, за да ви издействам средства от Съюза за изграждане на силова електростанция на Мар. В първия момент той се заинтересува от идеята да получи подобна помощ от Съюза и за Нютон. Но след това случайно споменах каква финансова печалба ще реализира Съюзът след време в замяна на помощта си и това като че ли го накара да се замисли.

— Да — промърмори Мондар, — апетитите на нютонианците за кредит са известни.

— Точно така — продължи Клетус. — След като се издаде, знаех, че ще се хване на въдицата. Продължих да го подтиквам, докато накрая той сам не намекна, че неговата Организация на напредналите общества може да се заинтересува. Тоест да участва с малка част, например двайсет процента, от техниката или равностойна сума квалифициран персонал в замяна на петгодишна ипотека върху собственост тук, на Бакхала.

— Така ли? — Мондар се замисли. — Това не е малка цена, разбира се, но като се има предвид, че практически не съществуват шансове да получат каквито и да са пари от Съюза…

— Точно това му казах и аз — прекъсна го Клетус. — Цената беше прекалено висока, дори недопустима. Всъщност се изсмях в лицето му.