Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 107

— Настоявам. Седнете, полковник. Разкажете ми. Както вече казах, в момента тук нямаме нужда от вашите наемници. Но всеки предвидлив човек знае, че няма нищо невъзможно на този свят. Освен това писмата ви възбудиха интереса ми. Вие твърдите, че сте направили наемниците си много по-ефикасни. Да ви кажа истината, не разбирам как отделният човек може да окаже някакво влияние върху военната единица при съвременните условия за водене на война. И какво от това, че отделният ви войник е по-ефикасен? Той продължава да е само пушечно месо, нали?

— Не винаги — отвърна Клетус. — Понякога той е човекът зад оръдието. Особено за наемниците тази разлика е много важна и затова повишаването на ефективността също е съществено.

— О? И как по-точно? — Уалко повдигна нагоре тънките си, все още черни вежди.

— Защото наемниците не се захващат с работа, за да ги убият. Тяхната цел е да печелят, без да бъдат убити. По-малко жертви, по-голяма печалба — както за наемника, така и за работодателя.

— Как така и за работодателя? — Погледът на Уалко се изостри.

— Един работодател на наемници е в същото положение като всеки друг бизнесмен, който иска да му се свърши работата. Ако сумата, която трябва да заплати за това, надхвърля печалбата, за него ще бъде по-добре да остави работата несвършена. От друга страна, ако сумата е по-малка от вероятната печалба, да се свърши работата би било по-правилното решение. Това, което искам да кажа, е, че с по-ефективни наемници военните действия, които преди не са били печеливши, сега могат да станат. Да предположим например, че има спорна територия с такива ценни полезни изкопаеми като антимон…

— Като антимоновите мини в колонията Броза, които брозаните откраднаха от нас — прекъсна го Уалко.

Клетус кимна. — Щях да го спомена. Това са много ценни мини сред блата и гори, които се простират на стотици мили във всички посоки без нито един град наблизо. Те се обработват от западнала колония от ловци, трапери и фермери. Тя притежава тези мини с помощта на войски, осигурени й от Коалицията — същата Коалиция, която взема своя пай от високата цена, дето сте принудени да плащате на брозаните за антимона.

Клетус млъкна и многозначително погледна Уалко. Лицето на председателя беше потъмняло.

— Тези мини бяха открити и разработени от нас върху земя, която купихме от брозаните. Коалицията дори не се опитва да прикрие факта, че тя подтикна брозаните да ги конфискуват. Това си беше чисто пиратство. — Уалко стисна челюсти и погледна през бюрото към Клетус. — Избрахте интересен пример. Да приемем само на теория, че ние проявим интерес към разходите и спестяванията, които могат да се получат от ефикасността на вашите дорсайци специално за този случай.

Една седмица по-късно Клетус пътуваше обратно за Дорсай с тримесечен договор за наемане на две хиляди войници и офицери. На връщане спря в Бакхала на Кълтис за да информира екзотите, че заемът им започва да дава резултат.