Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 105

— Тези малки колонии, за които споменаваш — отбеляза Мондар, наклонил леко глава на една страна и наблюдавайки с крайчеца на сините си очи Клетус, — са всички под влиянието на Коалицията.

— Още по-добре. Коалицията едва ли би могла да си позволи да им предложи конкурентна електростанция.

— А ние как ще си го позволим? Клетус, Клетус, ти май вярваш, че ние, екзотите, сме направени от пари.

— Ни най-малко. Няма да ви се наложи да влизате в други разходи, освен за първоначалния труд по започване на станцията. Сигурно ще можете да сключите лизингов договор за закупуване на техниката и на специалисти за работа в станцията.

— С кого? — попита Мондар. — С Коалицията? Или със Съюза?

— Нито с едните, нито с другите — отвърна бързо Клетус. — Изглежда, че забравяш за съществуването на още една колониална група тук, на новите светове, която по всичко личи, е просперираща.

— Имаш предвид научните колонии на Нютон? Те са на другия край на философския спектър. Привърженици са на малките общества с възможно най-минимални контакти с околния свят. Ние държим на индивидуализма над всичко останало и основната цел на съществуването ни е грижата за цялото човечество. Страхувам се, че между нас и нютонианците съществува естествена антипатия. — Мондар въздъхна леко. — Съгласен съм, че би трябвало да намерим начин за преодоляване на подобни емоционални бариери между нас и другите човешки раси. Но те съществуват и освен това нютонианците не са в по-добро финансово състояние от нас. Защо биха ни дали кредит, техника и висококвалифицирани специалисти?

— Защото съществува вероятност подобна електростанция да възвърне вложенията им с изключително добра печалба, когато лизингът се разрасне и вие откупите дела им — отвърна Клетус.

— Без съмнение. Но капиталовложението продължава да е все така голямо за хора в тяхното положение. Един човек със среден доход едва ли би се впуснал в такава рискована и далечна авантюра. Той ще остави това на по-богатия, който може да си позволи и да загуби — освен ако не е глупак. А тези нютонианци може да са всичко друго, но не и глупаци. Те дори няма да поискат и да чуят.

— А може и да поискат, ако предложението се направи по съответен начин. Помислих си, че и аз мога да им спомена нещо по този въпрос, стига вие да ме упълномощите, разбира се. Тръгнал съм затам — да видя дали няма да пожелаят да наемат някои от новоподготвените ни части.

За секунда Мондар го изгледа втренчено, очите му се присвиха.

— Аз съм напълно сигурен, че в цялата Вселена не би се намерила причина, с която да успееш да ги убедиш. Но ние ще имаме голяма облага, ако това стане. Пък и няма да загубим нищо с твоя опит. Ако искаш, ще говоря с моите приятели екзоти както за проекта, така и за преговори с нютонианците за техника и специалисти.