Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 82

— Обзалагам се, че Райстлин може да ги вкаменява само с поглед! — Тас изимитира мрачната физиономия на магьосника. Двамата се засмяха гръмко, но бързо снишиха гласове и се озърнаха назад, за да видят дали Танис не ги гледа.

— На бас, че Карамон ще забоде вилицата си в някой драконянин и ще го излапа! — не спираше джуджето.

Тас се задави от смях и избърса сълзите си. Изведнъж стигнаха до края на подгизналата земя. Таселхоф с мъка удържа Флинт, когато залитна и едва не падна във водата, която този път се простираше толкова надалеч, че дори висящ мост не би я прехвърлил. Отгоре плуваше широк голям дънер.

— Е, това е вече мост! — каза Флинт и отстъпи крачка назад, за да фокусира дървото. — Няма да лазим като паяци по онези гадни мрежи от трева. Хайде.

— Няма ли да изчакаме другите? Танис ще се сърди, че сме се отделили.

— Той ли? Пфу! — изсумтя джуджето. — Ей сега ще му покажем.

— Добре — съгласи се радостно Таселхоф, скочи върху дървото и се подхлъзна леко. Направи няколко бързи крачки, разкрачвайки крака, както бе виждал веднъж да го правят въжеиграчите на летния панаир.

— Внимавай! Хлъзгаво е! — предупреди той Флинт.

Джуджето стъпи на дървото и го разлюля. Незасегнатата от брендито част на съзнанието му твърдеше, че никога не би го сторил в трезво състояние. Твърдеше още, че постъпва глупаво, като не изчаква останалите, но той така и не я чу. Отново се чувстваше млад.

Таселхоф беше изцяло зает да се прави на Великолепната Мирго и когато вдигна глава, видя, че наистина има публика — един драконянин беше застанал точно пред него. Тас изтрезня моментално. Не че изпита страх, но определено се изненада. Все пак запази достатъчно самообладание, за да направи две неща — да извика високо: „Танис, засада!“, и веднага след това да извади хупака си и да го размаха във въздуха.

Тези действия свариха драконянина неподготвен. Той се стъписа и отстъпи назад. Тас едва не падна във водата, но се задържа и трескаво започна да мисли какво да стори по-нататък. Огледа се и видя, че на брега е застанал втори драконянин. Озадачи се, когато видя, че не са въоръжени, но още преди да осмисли това странно обстоятелство, чу зад себе си рев. Беше забравил напълно за джуджето.

— Какво става? — изкрещя Флинт.

— Дракотъпанарите — извика Тас, стисна хупака си и се вторачи в омарата. — Двама! Ето ги пред нас!

— Добре, разбрах. Изчезни от пътя! — изръмжа Флинт и посегна към брадвата си.

— И къде предлагаш да отида?

— Наведи се! — кресна му джуджето.

Единият от драконяните тръгна към Тас, протегнал към него закривените си пръсти. Кендерът се хвърли по корем на дървото, а Флинт замахна със сила, която би отрязала главата на съществото, ако бе попаднала поне малко по-близо до нея. Но за жалост острието профуча точно пред физиономията на драконянина, който размахваше ръце във въздуха и напяваше странни думи. Замахът наруши равновесието на джуджето, кракът му се подхлъзна на лигавото дърво и Флинт изчезна във водата с див крясък.