Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 65
Маргарет Вайс
— А къде трябва да отидем? — попита Танис.
— Не ти се полага да задаваш въпроси! — Кентавърът се пресегна и побутна Карамон с върха на копието си. — Отиваме надалеч и ще пътуваме бързо. Предлагам да яздите. Но не се бойте. — Той се поклони на Златна Луна, протегна предния си крак и докосна сплетената си коса. — Тази нощ няма да ви сполети зло.
— Танис, моля те, искам да пояздя! — примоли се Таселхоф.
— Не им вярвайте! — изръмжа злобно Флинт.
—
Карамон изгледа кентаврите с подозрение, взе брат си на ръце и го сложи на гърба на единия от тях. Тялото на Райстлин се отпусна безжизнено.
— Качи се и ти — каза кентавърът на Карамон. — Мога да нося и двама ви, а брат ти ще се нуждае от подкрепа, защото ще препускаме бързо.
Огромният воин се изчерви от неудобство, покатери се върху широкия му гръб, а краката му провиснаха почти до земята. Той подхвана тялото на магьосника и кентавърът препусна. Таселхоф скочи въодушевено върху следващия кентавър, но както можеше да се очаква, падна от другата страна и зарови лице в калта. Стърм въздъхна тежко, хвана кендера за яката и го качи върху гърба на кентавъра. След това, преди джуджето да успее да се възпротиви, вдигна и него и го настани зад Тас. Флинт направи опит да измърмори нещо, но кентавърът потегли и той се разкиха.
Танис се качи върху първия кентавър, който очевидно беше водачът.
— Къде ни водите? — попита отново.
— При Господаря на гората.
— Кой е той. Като вас ли е? — Господарят на гората е тя.
Танис понечи да попита още нещо, но едва не си прехапа езика, защото кентавърът препусна бясно и се наложи да се притисне плътно към гърба му. По някое време почувства, че се изплъзва, и обхвана с две ръце тялото под себе си.
— Не ме стискай! Моя грижа е да останеш на гърба ми. Отпусни се и само се подпри на ръцете си. Така. Придържай се с крака.
Той препусна през гората. Лунната светлина изчезна, погълната от гъстите дървета. Клоните закачаха дрехите на Танис, но кентавърът нито един път не промени посоката и не забави ход.
Най-накрая спряха. Полуелфът не виждаше нищо. Наоколо бе непрогледен мрак. Дори и жезълът на магьосника не светеше. Разбра, че спътниците му са наблизо, защото чуваше повърхностното дишане на Райстлин, дрънченето на оръжията на Карамон и неудържимите кихавици на Флинт.
— Тази гора е изпълнена с мощна магия — отговори му магьосникът, когато Танис го запита. — Тя потиска всички други магии.
Безпокойството на полуелфа нарасна.
— Защо спряхме?
— Защото пристигнахме. Слизай! — отсече кентавърът.
— Добре, но къде сме? — Танис слезе от широкия гръб и се огледа, но не видя нищо. Дърветата препречваха дори най-малкия лъч лунна или звездна светлина.
— Намирате се в сърцето на Черната гора — осведоми ги кентавърът. — Сега съдбата ви зависи от това, какво ще ви отреди Господарката на гората.