Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 60

— Не напускайте пътеката! — предупреди ги магьосникът.

Танис въздъхна.

— Райстлин — изрече търпеливо, — всичко е наред. Пътеката се вижда много добре. — Ще се отдалечим от нея на не повече на три метра. Трябва да си починеш. Всички трябва да отдъхнем. Виж… — Танис му показа картата. — Мисля, че това не е Черната гора.

Райстлин блъсна картата с надменно изражение. Останалите не му обърнаха никакво внимание и тръгнаха из поляната, за да подготвят лагер за пренощуване. Стърм седна до едно дърво и примижа от болка, а Карамон измери с гладен поглед шаващите между дърветата сенки. Таселхоф отиде да търси дърва за огъня.

Лицето на магьосника се изкриви в саркастична усмивка.

— Големи глупаци сте. Това е Черната гора и ще го разберете още преди края на нощта. — Сви рамене и добави: — Както каза, аз също имам нужда от почивка. Но няма да мръдна от пътеката. — Той седна и сложи жезъла до себе си.

Карамон видя погледите, които останалите си размениха, и се изчерви.

— Ей, Райст, ела при нас. Тас отиде за дърва, а може да щели и някой заек.

— Не стреляйте по нищо! — Този път Райстлин не шепнене и всички го изгледаха учудено. — Не наранявайте нищо в Черната гора! Нито едно растение, дърво или животно!

— Прав е — каза Танис. — Трябва да прекараме нощта тук и не искам да убиваме животни, освен ако не се налага.

— Елфите и без това мразят да убиват — измърмори Флинт. — Магьосникът иска да ни изплаши до смърт, а ти — да ни умориш от глад. Само се надявам, ако нощес ни нападне нещо, поне да става за ядене!

— Съгласен съм с теб, джудже — въздъхна Карамон, отиде при поточето и се опита да залъже глада си с вода, като почти го пресуши.

Таселхоф се върна с дърва за огъня.

— Не съм ги кършил — увери кендерът Райстлин. — Просто ги събрах.

Но дори магьосникът не успя да ги запали.

— Мокри са — предаде се той накрая и прибра огнивото.

— Ще ни трябва светлина — обади се Флинт, когато мракът започна да се сгъстява. Звуците в гората, които допреди малко им се струваха безобидни, станаха зловещи и заплашителни.

— Нали не те беше страх от разни приказки за деца? — изсъска магьосникът.

— Не — отсече джуджето. — Просто искам да съм сигурен, че кендерът няма да ми пребърка торбата в тъмното.

— Добре — каза Райстлин с необичайна мекота и изрече магическата дума: -Ширак! — От кристала на жезъла му се разля призрачна бяла светлина, която не само че не разпръсна мрака — направи го още по-зловещ. — Ето ви светлина. — Магьосникът забоде жезъла във влажната земя.

В този момент Танис разбра, че нещо се е случило с елфското му зрение. Вместо топлата червена светлина около фигурите на приятелите си виждаше само тъмни сенки на фона на непрозрачната чернота на поляната. Той не сподели нищо с тях, но в душата му се прокрадна червеят на страха.