Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 37

Флинт видя физиономията му, грабна чашите и чиниите от кендера и започна да ги прибира в багажа.

— Дръж се прилично или ще те завържа в някое наметало и ще те провеся на първото дърво за назидание на всички кендери…

Тас посегна към брадата му и извади нещо от нея.

— Вижте! — размаха го тържествуващо той. — Водорасло! — Флинт се нахвърли отгоре му с рев, но Тас успя ловко да му се изплъзне.

Откъм входа се чу шумолене на листа и Стърм отмести преградата на входа. Лицето му бе мрачно и угрижено.

— Престанете! — сопна им се той и мустаците му затрепериха. След което се обърна към Танис: — Тези двамата се чуват чак долу край езерото. Много скоро ще привлекат всички таласъми в Крин. Трябва да се махаме оттук веднага. Накъде поемаме?

Възцари се напрегната тишина. Всички освен Райстлин, който продължи да почиства чашата си с бяла кърпа, впериха поглед в Танис.

Танис въздъхна:

— Теократът в Солас е покварен. Поне това разбрахме. Използва тези боклуци, таласъмите, за да наложи управлението си. Няма съмнение, че ако се докопа до жезъла, ще го използва само за лична облага. От години търсим следи от истинските богове и е възможно да сме открили първата. Нямам никакво намерение да се занимавам с онази смрад в Солас. Тика каза, че според хорските приказки Търсачите в Хейвън все още се интересували от истината. Може би те ще ни кажат какъв е този жезъл, откъде се е появил и какво може. Тас, дай ми картата.

Кендерът отново разпръсна на пода съдържанието на кутията за свитъци и накрая му подаде исканата карта.

— Сега се намираме тук, на западния бряг на Кристалмир — продължи Танис. — На север и на юг са разклоненията на планините Каролис, които образуват долината на Солас. Не е известно през тях да има други проходи, освен през Гейтуей…

— Който най-вероятно се охранява от таласъми — измърмори Стърм. — На североизток има други проходи…

— Но това е от другата страна на езерото! — възкликна ужасено Флинт.

— Да… — Танис сдържа усмивката си — от другата страна на езерото е. Но тези проходи ни водят към Равнините, а аз не мисля, че някои искат да се връщат в тази посока. — Той погледна към Златна Луна и Ривъруайнд. — Западният път минава през възвишенията на Караула и Каньона на сенките и води към Хейвън. Тази посока ми се струва най-разумна. Стърм се намръщи.

— Ами ако Търсачите там са също толкова зли като тези в Солас?

— Тогава ще продължим към Куалинести.

— Куалинести? — начумери се Ривъруайнд. — Земята на елфите? Не! Там е забранено да влизат хора. Освен това пътят е скрит…

Спорът бе прекъснат от рязък съскащ звук. Всички се обърнаха към Райстлин.

— Има път. — Гласът му бе тих и пресеклив. Златните му очи проблясваха на сивата утринна светлина. — Пътеките на Черната гора. Те водят право в Куалинести.

— Черната гора ли? — повтори с тревога Карамон. — Танис, недей! С живите мога да се бия всеки ден, но не и с мъртвите!

— Какви мъртви? — въодушеви се Таселхоф. — Кажи ми, Карамон…