Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 36

Макар да гореше огън, вътре беше хладно и мрачно. Златна Луна и Таселхоф приготвяха закуската, а Ривъруайнд изтърсваше кожената й наметка. Когато Танис влезе, варваринът тъкмо се канеше да й каже нещо, но като го видя, млъкна и се задоволи само да я изгледа многозначително. Златна Луна не вдигаше очи от земята, а по лицето й — бледо и разтревожено — Танис се досети, че варваринът съжалява, задето си беше позволил да спи през нощта.

— Боя се, че храната не е много — каза жената и пусна още малко овесени ядки в котлето с кипяща вода.

— Килерът не предлагаше богат избор — намеси се извинително Таселхоф. — Разполагаме със самун хляб, малко сушено говеждо, половинка топено сирене и овесени ядки. Тика сигурно се храни в хана.

— Ривъруайнд и аз нямаме никакви провизии — каза Златна Луна. — Не очаквахме, че ни предстои такова пътешествие.

Танис искаше да я разпита по-подробно за песента и за жезъла, но останалите започнаха да се будят един по един от мириса на храна. Карамон се прозя, протегна се и стана. Отиде до котлето и изръмжа недоволно.

— Овесени ядки? Само това ли е закуската?

— За вечеря ще има още по-малко — ухили се Таселхоф, — затова си затегни колана. Така или иначе ще отслабнеш.

Огромният мъж въздъхна нещастно.

Стърм категорично отказа да яде каквото и да било и излезе навън да пази. Танис го видя как сяда на скалата и се взира в черните облаци, които се отразяваха в повърхността на езерото. Карамон изяде своя дял набързо, отдели онова, което се полагаше на брат му, и присвои порцията на Стърм. После седна и загледа горестно останалите, които все още се хранеха.

— Това ще го ядеш ли? — попита той Флинт и посочи парчето хляб.

Джуджето се намръщи. Тас видя шарещия поглед на воина по чинията си и побърза да натъпче хляба в устата си, като за малко не се задави. „Най-после да млъкне“, помисли си Танис, доволен от тишината и липсата на пискливия му глас. Тас Цяла сутрин дразнеше Флинт, като го наричаше „Господарю на моретата“ и „Капитане“, питаше го за цената на рибата и колко струвало да ги прекара с лодка до отсрещния бряг на езерото. Накрая Флинт го замери с камък и Танис изпрати кендера да измие съдовете в езерото.

Полуелфът отиде в дъното на пещерата.

— Как си, Райстлин? — попита. — Скоро ще трябва да излезем оттук.

— По-добре съм — отвърна с тих шепот магът и отпи от билковата отвара, която си беше сварил сам. Танис видя плуващите в горещата вода малки насечени зелени листа. От чашата се разнасяше горчиво-кисела миризма, а Райстлин се мръщеше, докато отпиваше.

Тас се завърна с подскоци и заедно с него се тресяха и тракаха всички съдини. Танис прехапа устни и понечи да му се скара, но се отказа, защото знаеше, че няма да има никакъв ефект.