Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 235

Огромният каменен блок падна точно когато двамата бегълци стигнаха до портата. Ебен изпищя и отчаяно вдигна ръце, за да се предпази. Мъжът до него вдигна глава и само въздъхна. Тоновете камък ги погребаха и древният отбранителен механизъм затвори изходите на Пакс Таркас.

— Това е последният ви акт на неподчинение! — изрева Верминаард. Сгромолясващите се скали заглушиха думите му и това го разяри още повече. — Дадох ви шанс да работите за преуспяването на моята Кралица! Погрижих се за вас и семействата ви! Но вие се оказахте твърдоглави и глупави! Сега ще платите за това с живота си! — Господарят на драконите вдигна Зачернящия във въздуха. — Ще унищожа мъжете! Ще унищожа жените! Ще унищожа децата! Ще унищожа всички ви!

Пайръс разпери огромните си криле и се издигна във въздуха, където вдиша дълбоко и се подготви да изпепели парализираните от ужас хора, скупчени в двора.

Но смъртоносният му полет надолу беше спрян.

Матафльор се отърси от купчината камъни, която остана, след като разби стената, и полетя право към Пайръс. Беше погълната изцяло от лудостта си и продължаваше да изживява отново и отново кошмарния спомен от загубата на децата си. Отчаяно ги молеше да не отиват в смъртоносната битка и още по-отчаяно се опитваше да ги убеди, че войната е към края си. Но те бяха млади и не я послушаха. Отлетяха и я оставиха да ридае в бърлогата си. Точно в този момент чу гласа на Верминаард:

— Ще унищожа децата!

И сега направи същото, което беше сторила преди много векове. Полетя, за да ги защити.

Пайръс се оказа неподготвен за внезапната атака, но успя навреме да предпази незащитения си корем от изпочупените, но все още смъртоносни зъби на Матафльор. Обаче ноктите й разкъсаха мускула на едното му крило. Но младият и силен дра-кон направи кълбо във въздуха, разпори долната част на корема й с ноктите на предния си крак и я отблъсна.

Така спечели време и набра височина за следващата атака. Но беше забравил за ездача си. Верминаард изтърва врата на дракона и падна върху каменния двор. Височината обаче не беше много голяма и той се отърва само с няколко охлузвания.

Хората около него се разбягаха, но той забеляза четирима, които останаха на местата си. Бързо се изправи и застана с лице към тях.

Внезапното нападение на Матафльор над Пайръс, както и падането на Верминаард като някакво низвергнато божество сториха онова, което Елистан и другите не успяха. Хората се отърсиха от страха, призоваха здравия си разум и побягнаха на юг към безопасността на планините. Като видя това, капитанът на драконяните хвърли войската си срещу тях и изпрати змей-вестоносец да върне обратно армията от Куалинести.

Драконяните нападнаха бегълците, но не успяха да всеят паника сред тях. Тези хора бяха изстрадали достатъчно и веднъж вече бяха позволили свободата да им бъде отнета срещу лъжливи обещания за мир. Сега знаеха, че докато тези същества бродят из Крин, мир не може да има. Хората от Солас и Гейтуей — мъже, жени и деца — отвърнаха на удара с каквото намериха — скали, камъни, с голи ръце, зъби и нокти.