Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 222

„Ако отстъпим сега, повече никога няма да ни повярват, помисли си Танис. Трябва да продължим, независимо колко голям е рискът. А може да греша и да няма предател.“ Той заспа с тази надежда.

Нощта премина спокойно.

Лъчите на зората проникнаха през отвора в покрива на крепостта. Тас премигна и седна, потривайки очи. Чудеше се къде се намира, затова се огледа и прехвърли набързо всичко в ума си: „Намирам се в голяма стая с отвор за дракона. Има още две врати, освен онази, през която снощи влязохме с Физбан.“

Физбан! Драконът!

Тас изстена. Трябваше да стои буден, защото възнамеряваха да изчакат дракона да заспи и тогава да спасят Сестън. А вече бе утро! Кендерът пропълзя до парапета, надникна със свито сърце и въздъхна облекчено. Драконът спеше. Сестън също спеше, изтощен от ужаса. Това беше единствената им възможност! Тас изпълзя обратно при магьосника.

— Старче! Ставай! — разтърси го той.

— Какво? Кой? Пожар? — Магьосникът скочи и се огледа замаяно. — Къде е пожарът? Тичайте към изходите!

— Няма пожар — въздъхна Тас. — Вече е утро. Ето ти шапката… — Той я подаде на стареца, който се щураше напред-назад и я търсеше. — Какво стана с онова светещо топче.

— Хм! Изпратих го обратно. Блестеше ми в очите и ми пречеше да спя.

— Но нали не трябваше да заспиваме, за да спасим Сестън?

— И как щяхме да го направим? — полюбопитства Физбан.

— Ти имаше план!

— Така ли? О, Боже! — премигна магьосникът. — А добър ли беше?

— Не ми каза! — едва не се разкрещя Тас. — Спомена само, че трябва да го спасим преди закуска, защото драконът нямало да е ял от дванайсет часа и щял да има огромен апетит.

— Разумно — съгласи се Физбан. — Сигурен ли си, че аз съм го казал?

— Виж какво — търпението на Тас беше на изчерпване, — трябва ни само едно дълго въже, което да спуснем долу. Можеш ли да направиш въже?

— Въже?! — изгледа го презрително Физбан. — Няма да падна толкова ниско! Това е обидно за човек с моите дарби! Помогни ми да стана.

Тас му подаде ръка да се изправи.

— Не исках да те обиждам. Знам, че да се прави въже, изобщо не е интересно и че талантът ти е огромен… само че… О, добре тогава! — Тас посочи балкона. — Вдигни джуджето тук! Моля се само всички да оживеем.

— Имай ми доверие! Сестън също, ако това има някакво значение — обеща с грейнала физиономия Физбан.

Двамата надникнаха през парапета. Всичко си беше както преди — джуджето лежеше в ъгъла, а драконът спеше непробудно. Физбан затвори очи. Съсредоточи се и започна да мълви странни думи, след което протегна хилавите си ръце през парапета и направи движение, сякаш вдигаше нещо.