Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 197

Спътниците се събудиха с първите бледи слънчеви лъчи, които проникнаха през полуотворената врата в скалата. Закусиха набързо, събраха багажа си и се отправиха към Сла Мори.

Когато стигнаха разклонението, огледаха добре и двата тунела. Ривъруайнд коленичи, за да погледне следите, но след малко се изправи с озадачено изражение.

— Човешки са и все пак не са човешки. Има и животински — най-вероятно плъхове. Джуджето е право. Няма следи от драконяни и таласъми. Странното е, че животинските следи стигат само дотук и не продължават в десния коридор. А другите не излизат от левия.

— Е, накъде тръгваме? — попита Танис.

— Предлагам да се върнем. — Беше Ебен. — Вратата все още е отворена.

— За връщане и дума не може да става — отвърна сухо Танис. — Лично аз бих те пуснал да си ходиш, само че…

— Само че ми нямаш доверие — довърши вместо него Ебен — и не те виня за това. Добре, казах, че ще ви помогна, и държа на думата си. Накъде — наляво или надясно?

— Злото идва отдясно — напомни им Райстлин.

— Гилтанас? Имаш ли понятие къде се намираме?

— Не, Танталас. Легендите твърдят, че от Сла-Мори към Пакс Таркас има много входове и всичките са тайни. Тук долу са можели да влизат само жреците на елфите, за да отдават почит на мъртвите. Всички пътища са еднакво добри.

— Или еднакво лоши — прошепна Таселхоф на Тика. Тя се закашля и побърза да застане близо до Карамон.

— Ще тръгнем наляво — реши Танис, — защото на Райстлин десният коридор никак не му харесва.

Спътниците извървяха няколко стотин метра в прашния тунел, следвайки светлината от жезъла на магьосника, и стигнаха до каменна стена с отвор, през който не се виждаше нищо друго освен мрак. Жезълът успя да освети само стените на някакво огромно помещение.

Групата се раздели от двете страни на магьосника, който държеше високо светлината. Личеше си, че навремето огромната зала е била великолепна, но годините я бяха превърнали в гротескно и ужасяващо помещение. По дължината и имаше две редици от по седем колони, но някои бяха паднали на пода. На отсрещната стена имаше огромна вдлъбнатина, а в дъното видяха две огромни бронзови порти.

Райстлин пристъпи напред, а спътниците му се разпръснаха из помещението с мечове в ръце. Изведнъж Карамон възкликна. Магьосникът побърза да освети мястото, което брат му сочеше с трепереща ръка.

Намираха се пред великолепен гранитен трон. От двете му страни стояха мраморни статуи с безжизнени очи, вперени в мрака. Тронът, който охраняваха, не беше празен. Върху него седеше скелет на воин, неизвестно от коя раса — смъртта изравняваше народите на Крин, — облечен в официални одежди, чието великолепие си личеше дори след толкова векове. Широките му рамене бяха покрити с наметало, а върху голия череп блестеше корона. Костите на пръстите му почиваха върху меч в ножница.