Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 198

Гилтанас падна на колене.

— Кит-Канан! — прошепна той. — Намираме се в Залата на Древните. Тя е неговата погребална камера. Това е гледка, която никой не е виждал, откакто посветените изчезнаха по времето на Катаклизма.

Танис се загледа в трона и изведнъж коленичи под въздействието на някакво непознато чувство, което обхвана цялата му душа.

— Феалан талос, Им муркуанети. Саи Кит-Кананот Муртари Ларион — прошепна пред паметта на най-великия водач на елфите.

— Прекрасен меч! — Пискливият глас на Таселхоф наруши почтителното мълчание. Танис го изгледа с укор. — Добре де, няма да го взема. Само казах, че е много красив.

— Не смей да го докосваш! — Танис се изправи и отиде да проучи помещението.

Тас се приближи да разгледа меча. Райстлин, който се присъедини към него, промълви Тсаран корилат шп хакон и направи някакъв знак с ръка. От меча се разля меко червено сияние. Магьосникът се усмихна и каза:

— Омагьосан е.

Таселхоф въздъхна, но все пак попита:

— Добра или зла магия?

— Не знам. Но тъй като стои тук от дълго време, лично аз не бих рискувал да го докосна.

Той се обърна и остави Тас да се чуди какво ли ще стане, ако не се подчини на Танис и рискува да бъде превърнат в нещо ужасно.

Докато кендерът се разкъсваше от колебания, останалите претърсиха стените за тайни изходи, а Флинт им помагаше с подробни обяснения за вратите, строени от джуджетата. Гилтанас застана пред огромните бронзови порти срещу трона на Кит-Канан. Едната бе леко открехната. Върху нея имаше релефна карта на Пакс Таркас. Той повика Райстлин, за да я разгледат.

Карамон извърна глава от трона и царствения скелет и се присъедини към Стърм и Флинт. В този момент джуджето се сети за нещо и извика:

— Таселхоф, безполезен кендер такъв, това не е ли по твоята специалност? Нали все се хвалиш как си открил забравената от векове врата към великия скъпоценен камък или каквото там беше?

— Да, и мястото много приличаше на това. — Тас забрави за меча и се завтече да им помогне, но изведнъж спря.

— Какво е това? — Той наостри уши.

— Кое? — попита Флинт и продължи да опипва стената.

— Нещо скърца. — Кендерът се ослуша озадачен. — Зад онези порти.

Танис погледна натам, тъй като с годините беше оценил острия слух на Тас. Той отиде до портата, където Гилтанас и Райстлин съсредоточено изучаваха картата. Изведнъж магът отстъпи назад. През открехнатата врата нахлу някакво зловоние и сега всички чуха скърцането и странния шум, който го съпровождаше.

— Затворете вратата! — нареди Райстлин.

— Карамон! Стърм! — извика Танис.

Двамата воини и Ебен вече тичаха към вратата. Те се хвърлиха върху нея, но тя се отвори рязко, отхвърли ги назад и се удари в стената. В залата се промъкна огромно чудовище.

— Помогни ни, Мишакал — промълви Златна Луна и се притисна до стената.

Съществото се придвижваше много бързо въпреки големината си. Скърцането идваше от влачещото се по каменния под туловище.

— Плужек! — изписка доволно Таселхоф и се приближи да го разгледа. — Вижте само колко е голям! Чудя се с какво ли се храни?…