Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 192

— Към някакво място, Сла… — започна Карамон, но Гилтанас го прекъсна.

— Мисията ни е тайна. Но един добър воин няма да ни е излишен.

— Ако ще се биете с драконяните, вашата битка е и моя битка. — Ебен измъкна торбата си изпод едно от таласъмските тела и я метна през рамо. — Казвам се Ебен Шатърстоун и съм от Гейтуей. Вероятно сте чували за моя род. Ние притежавахме един от най-красивите замъци западно от…

— Точно така! — възкликна Физбан. — Сетих се! Всичко наоколо се изпълни с плътна лепкава паяжина.

Слънцето тъкмо залязваше, когато групата стигна до една открита равнина, заобиколена от високи планински върхове. Последният страж на равнините в тези горди планини бе крепостта Пакс Таркас, построена в началото на планинския проход. Спътниците го гледаха с безмълвна възхита.

Тика присви очи. За първи път виждаше такива изящни кули, които пронизваха облаците.

— Никога не съм си представяла нещо толкова огромно! Кой го е построил? Трябва да са били могъщи хора.

— Не са били хора — отвърна тъжно Флинт. Брадата му потрепери и той погледна Пакс Таркас с копнеж. — Построили са го елфи и джуджета. Заедно. Преди много, много време, когато цареше мир.

— Истина е — потвърди Гилтанас. — Много отдавна Кит-Канан разбил сърцето на горкия си баща, като напуснал древната си родина Силванести. Той и хората му дошли в тези прекрасни гори, които императорът на Ергот им дал съгласно мирното споразумение от Суордсхийт след края на гражданските войни. Но най-голямото му постижение е построяването на Пакс Таркас. Той се намира на границата между кралствата на джуджетата и елфите и е символ на приятелството, което вече го няма в Крин. Сега видът на тази военна крепост ме изпълва с тъга.

Докато Гилтанас говореше, вратата в центъра на крепостната стена се отвори и в равнината се изсипаха безчет драконяни и таласъми, строени в бойни редици. Звукът на бойни рогове отекна в планинските върхове. Огромен червен дракон наблюдаваше армията си високо в небето. Спътниците се скриха в храстите. Драконът бе твърде далеч, за да ги забележи, но страхът им се усещаше дори от това разстояние.

— Тръгнали са към Куалинести — каза задавено Гилтанас. — Трябва да се вмъкнем вътре и да освободим затворниците. Тогава Верминаард ще върне армията си обратно.

— В Пакс Таркас ли отивате? — Ебен не можеше да повярва.

— Да — отвърна неохотно елфът и съжали, че се е изпуснал.

— Много сте смели, не отричам. И как ще влезем вътре? Ще чакаме да се изтегли армията? При централната порта сигурно ще останат само няколко стражи. С тях ще се справим, нали, мъжаги? — Той погледна Карамон.

— Естествено — ухили се воинът.

— Планът не е такъв — предупреди сухо Гилтанас и посочи едва видимата тясна долина, която се врязваше в планината. — Ще минем оттам, след като се стъмни. Той се изправи и тръгна. Танис побърза да го настигне.

— Какво знаеш за този Ебен? — попита го на елфски и обърна глава назад.