Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 179

— Кълна се в рицарската си чест — изрече развълнувано Стърм, — никога не съм виждал такава красота.

— Няма и да видиш — не и в този свят — измърмори Танис.

Спътниците го изгледаха изненадано, но той не им обърна внимание. Погледът му бе прикован в Лорана. Стърм погледна Карамон, който мушна брат си в ребрата, Флинт поклати глава и въздъхна.

— Сега вече ми е ясно — сподели Златна Луна с Ривъруайнд.

— Какво? Какво? — намеси се Таселхоф — Тика, ти разбираш ли нещо?

Тя усети само, че когато погледна Лорана, се почувства зле облечена, луничава и червенокоса. Придърпа блузата над пищния си бюст и й се прииска да беше по-затворена и да нямаше какво толкова да разкрива.

— Ще ми обясните ли какво става? — прошепна Таселхоф, като видя погледите, които останалите си размениха.

— Нямам представа! — процеди Тика. — Знам само, че Карамон се държи като пълен глупак. Виж го този вол! Човек може да си помисли, че му е взела акъла.

— Тя е много хубава — отбеляза Тас, — но не прилича на теб. По-слаба е, върви като дърво и…

— О, я млъквай! — разгневи се Тика и го блъсна така, че едва не го събори на земята.

Кендерът я изгледа обидено и отиде при Танис, твърдо решен да не го остави на мира, докато не изкопчи нещо.

— Добре дошли в Куалинести, скъпи гости — прошепна плахо Лорана с глас като ромон на горски поток. — Моля, последвайте ме. Храната и напитките ви очакват съвсем наблизо.

Тя пристъпи грациозно и спътниците я пропуснаха, както бяха сторили елфите. Лорана сведе клепачи и се изчерви. Вдигна поглед само веднъж, когато мина покрай Танис — съвсем бегъл поглед, който само той видя. Чертите му се изопнаха и погледът му потъмня.

— След като събудиха Физбан, всички напуснаха Кулата на Слънцето.

Глава 6

Танис и Лорана.

Лорана ги поведе към сенчестата трепетликова горичка в центъра на града. Тук, макар да бяха заобиколени от сгради и улици, се почувстваха като в гората. Единствено ромонът на някакъв поток нарушаваше тишината. Тя посочи овошките и им предложи да си наберат плодове. Млади девойки донесоха кошници с пресен дъхав хляб. Спътниците се измиха в потока и се разположиха на мекия мъх, за да се насладят на спокойствието.

Само Танис отказа да хапне каквото и да било, погълнат от мислите си. Таселхоф не го изпускаше от поглед, разяждан от неимоверно любопитство.

Лорана бе идеалната домакиня. Провери дали всички са се настанили удобно и размени по няколко думи с всеки.

— Флинт Файърфордж, нали? — попита тя. Джуджето се изчерви от удоволствие. — Още пазя някои от прекрасните играчки, които някога направи за мен. Липсваше ни през всичките тези години.

Флинт изгуби дар-слово и изпи на един дъх пълно канче вода.

— Ти си Тика? — Лорана се спря до сервитьорката.

— Тика Уейлън — отвърна с дрезгав глас момичето.