Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 123

— Можеш ли да им кажеш да млъкнат? — попита полуелфът Бупу. — За да не ни намерят драконяните… ъъъ, шефовете.

— Пуф! — сви рамене тя. — Няма шефове. Те не идва тук. Страх от голям Бълп.

Танис се усъмни в думите й, но наистина не видя никакви драконяни. Според досегашните му наблюдения съществата предпочитаха да водят добре уреден живот на военни, а улиците в тази част на града бяха заринати с мръсотия и отломки. Из разрушените сгради щъкаха само земерови, които ги зяпаха, докато минаваха покрай тях. Бупу и другите омагьосани джуджета се бяха скупчили около Райстлин и на практика го носеха на ръце.

Драконяните определено не бяха глупави, помисли си Танис, щом позволяваха на робите си да водят необезпокояван личен живот дотолкова, доколкото това не им създаваше проблеми. Не лоша идея, като се имаше предвид, че броят на джуджетата превъзхождаше десетократно техния. Въпреки че се славеха като помияри, когато се окажеха притиснати в ъгъла, джуджетата-земерови умееха да се бият.

Бупу сви в най-тъмната, мръсна и отвратителна пресечка която Танис беше виждал. Сградите надвисваха над главите им като подкрепящи се пияници, излезли от кръчма. Навсякъде се носеше непоносима смрад. Някакви дребни същества се разшаваха и джуджетата ги подгониха с радостни крясъци.

— Вечеря! — изписка едно и облиза устни.

— Но това са плъхове! — извика ужасено Златна Луна.

— Трябва ли да влизаме тук? — попита Стърм и изгледа подозрително едва крепящите се сгради.

— Тази миризма може да убие и трол — добави Карамон. — Освен това предпочитам да загина в схватка с дракон, а не под развалините на такава барака.

Бупу посочи най-ужасните огради.

— Голям Бълп.

— Ако искаш, остани да пазиш — обърна се Танис към Стърм. — Аз отивам да говоря с този Голям Бълп.

— Не. — Рицарят го избута от пътя си и мина пред него. — Идвам с теб.

Уличката зави няколко пъти и свърши пред полуразрушена тухлена стена. Пътят им за отстъпление беше препречен от множество джуджета, които бяха тръгнали след тях.

— Засада! — изръмжа Стърм и извади меча си.

Джуджетата се паникьосаха при вида на стоманеното острие и побягнаха през глава. Бупу го изгледа с отвращение и се обърна към Райстлин:

— Спри него или няма заведа при Голям Бълп.

— Прибери меча си, Стърм — изсъска Райстлин, — освен ако не смяташ, че го вадиш срещу достоен противник.

Рицарят го изгледа страшно и Танис за миг помисли, че ще го нападне, но той пусна оръжието.

— Не знам какви игрички играеш, Райст, но ти умираше от желание да дойдем в този град още преди да бяхме разбрали за дисковете. Защо? Какво търсиш тук?

Райстлин не отговори, само го изгледа злобно със странните си очи, след което се обърна към Бупу:

— Те няма повече да правят така, малката. Тя се огледа и почука два пъти на една стена.

— Тайна врата — заяви важно.

От другата страна й отговориха също с две почуквания.

— Сигнал. Чука три пъти. Сега ще ни пуснат.

— Но тя почука само два пъти… — разсмя се Тас, но млъкна, когато Бупу го погледна.

Известно време не се случи нищо. Джуджето се намръщи и почука още два пъти. Отново отговориха с две почуквания. Накрая Бупу се развика на стената.