Читать «Метаморфозата» онлайн - страница 15

— Сега сме тук. — прошепна бързо той. — Имаме две цели. Лабораторията и затвора. Ти поемаш първата и откриваш противоотровата. Тя се намира тук. Аз се насочвам към втората.

— Но…

— Сега е 22:17.

— Толкова. — отвърнах щом погледнах часовника си. — А къде е твоя?

— Не е важно. — пресече ме Ник. — В 22:35 трябва да си пред главния вход на сградата. Когато влезеш в лабораторията през отдушника се превърни в метаморф и си вземи противоотровата. Ако се наложи накажи някой от работниците със смърт. До колкото знам противоотровата е със зелен цвят. Това е.

— А ти?

— Аз ще съм там.

— Къде…?

— В 22:35 пред главния вход на сградата. Инак ще загинеш. Времето е скъпо. — и без да каже повече и дума се насочи по тръбата.

Насочих се към целта си по плетеницата от тръби като от време на време поглеждах в карата. И не след дълго достигнах до мястото, което ми бе посочил Ник.

Погледнах през решетката, която преграждаше пътя ми и бегло огледах помещението. Вътре се мотаеха няколко служители в бели престилки. Нямаше пазачи. Само камерите следяха движението на хората в помещението.

На една от металните маси стояха поставки с епруветки. Други в лабораторията не открих.

Реших, че е време да действам и призовах дивото у мен. Тялото ми се промени светкавично. С ръце се опитах да хвана решетката, за да я изкъртя и да вляза, но пръстите ми бяха спряни от някаква невидима преграда. Несъмнено защитно поле.

Огледах се наоколо, но не забелязах други решетки с изглед към лабораторията. Бях с вързани ръце. Но въпреки това не се отказах от опитите си да открия свободно място. Когато изведнъж нещо изпращя тихо и пръстите ми докоснаха студения метал.

Хванах решетката в нейните краища. С един лек напън от страна на онази могъща сила вътре в мен я изкъртих, а после я захвърлих вътре в помещението на лабораторията. Бързо се промуших през пролуката и скочих на пода.

Служителите стояха като вкаменени.

— Къде е противоотровата? — изревах.

— Каква… — не успя да довърши онзи, защото бързо го сграбачих за гърлото.

— Къде е? — бях готов да го убия и той го разбра още на мига. Посочи ми епруветките на масата.

— Вземи я внимателно от поставката. — рекох с леден глас и бавно го доведох до мястото.

Онзи не направи дори и опит да се съпротивлява. Взе една епруветка, пълна с някаква зеленикава течност и ми я подаде. Поех я внимателно с другата си ръка, внимавайки да не я повредя.

— Колко е часът? — запитах лаборанта и той погледна бързо към часовника си.

— 22:33. — отвърна.

— Добре. — казах и го пуснах, а после отворих вратата и внимателно се измъкнах в коридора.

Можеше и да греша, но в онзи миг трябваше да се доверя на тези типове — само те знаеха коя е противоотровата.

Отвън очаквах да срещна пазачите, но когато попаднах в пустия и тих коридор се спрях за миг. Имаше нещо много странно във всичко това.

Реших да не губя повече време в размисли и веднага се насочих нататък по коридора към главния вход на сградата. Не ми оставаше много време.

Не знам кога точно достигнах до него, но го направих преди Ник да се тръгне към изхода на зданието.