Читать «Метаморфозата» онлайн - страница 14

Когато привършихме с всичко, се измъкнахме от хижата и преминахме през щита. Не открихме превозни средства и затова се насилих да прехвърля духа си в тялото на чудовището. Като преди това предадох оръжията и разпечатките на Ник.

— Как мислиш, Ник? — рекох докато летяхме в посока форт Бистъл. — Те знаят ли, че сме се измъкнали?

— Не. — твърдо отвърна мъжът.

— И от къде си толкова сигурен в това?

— Знам го.

— А сега на къде точно пътуваме? — опитах се да сменя темата.

— Целта е някъде отпред. — отвърна Ник и добави. — Аз ще те напътствам. Имаме около стотина километра.

— Дали ще издържа?

— Да. — тонът бе твърд. — Трябва да го сториш зарада каузата. Поне аз така бих направил.

— Добре. — гласът ми беше прекалено топъл за метаморф.

Прелетяхме над оградата и кацнахме в една горичка. От тук трябваше да продължим пеш.

— Все още не са ни засекли. Метаморфите са невидими за радарите им и нещата около тях също. Но ако не внимаваме бихме могли да попаднем в някоя клопка и да се издадем.

— Разбрах те.

— Нека тръгваме тогава. Ти върви след мен. Аз ще водя. — и за миг се завъртя към мен. — Ще разчитаме на погледа ми.

— Но как?

— Повярвай ми. — думите му бяха сякаш безгласни.

— Добре.

И двамата поехме през горичката напред към неизвестното. Но само за мен — Ник сякаш знаеше всяко кътче от това място. Ако наближихме до някой сензор на движение, веднага го заобикаляхме от далеч. Докато изведнъж ме накара да спра и да изчакам.

Времето беше напреднало прекалено много и сега луната се смееше в небето. Слънцето бе залязло отдавна. А заедно с него си беше отишла и светлината на деня.

— Отдясно по диагонал се намира едната от вентилационните шахти на форта. Ще минем през нея и после по данните от твоите незаконни трудове трябва да достигнем до целите ни. — рече Ник и ми подаде дрехите, които носеше в раницата си. — Можеш да си превърнеш отново в човек. Тук радарите не биха могли да ни открият.

Няколко мига и отново бях в собственото си тяло. Взех дрехите си от моя съзаклятник и набързо се облякох. Поех единия от бластерите и едната от разпечатките със схемата и кодовете.

— Вземи и това. — подаде ми едно устройство с формата на часовник. — С негова помощ ще станеш невидим.

Активирах го. Ник направи същото и двамата по възможно най-безшумния начин се доближихме до шахтата. Мъжът погледна за миг във вътрешността и. А после се спусна внимателно между перките, които не работеха. Последвах го.

Беше адски болезнен удар. Направо се стоварих върху металното дъно на шахтата.

Огледах се и забелязах Ник да се отправя по водещата напред метална тръба или по-точно видях как светлините от прожектора му се отдалечават. Догоних го.

— Къде отиваме? — прошепнах аз.

— Вземи един прожектор и погледни картата си. — рече той и ми подаде резервния си.

— Благодаря. — отвърнах, взех прожектора и осветих листа със схемата на сградата на форта.