Читать «Принцесата» онлайн - страница 159

Какво ли не направи, но не успя да възприеме престоя си в Ланкония като чисто задължение. Когато се раздели първия път с Арайа, той беше толкова ядосан, че направо се радваше да се отърве от нея. Още си спомняше каква ярост го обзе, когато разбра, че го е водила за носа и е възнамерявала да го задържи завинаги в Ланкония. Но сега беше различно. Той вече знаеше какво значи да бъдеш член на кралското семейство. Видя как хората се трупаха около Арайа и молеха да им помогне.

Джей Ти въздъхна и изгаси цигарата си. Ами посещението им в лозята! Той беше толкова горд с нея, с това, че хората я обичат, с това, че тя се държи толкова естествено и проявява интерес към всичко…

Не му беше лесно да избяга от нея тази нощ. Как хубаво би си легнал с нея, в края на краищата това беше негово изконно съпружеско право! Но за него тя продължаваше да бъде нещо, дадено назаем. Нещо, което ще трябва рано или късно да се връща.

Как ли не се беше насилвал да стои по-далече от нея! Но всеки път, когато я видеше с графа, изпитваше тази необяснима болка в гърдите си… А колко ревнива се показа тя заради Гена! Ами онази смешна история, дето щяла да иска главата на гвардееца, който го метна на земята!

Чувстваше как неговата любов към Арайа става все по-силна с всеки изминат ден. Вече не смееше да помисли какво ще излезе от всичко това.

Трябва да сложи край! Не може да продължава така. Вече няма да се докосне до нея, ще си гледа работата…

Той затвори очи и вдъхна дълбоко чистия планински въздух. Сети се за морето.

— По дяволите!

Най-добре ще е да потърси Франк. Да огледат плановете за новите съоръжения. Не беше срещал досега хора, които толкова да не умеят да работят с машини, колкото тези ланконци! Онова, от което наистина имаха нужда, беше да се създаде една свястна политехника, за да изучават младите хора машиностроене. А защо няма никакви училища за агрономи или винари? Защо няма училища по търговия, за медицински сестри… И толкова много други…

Но не той отговаря за бъдещето на Ланкония. Само след някоя и друга седмица, ще се е разделил завинаги с тази страна. И пет пари не дава за онова, което възнамеряват да правят граф Джулиън и кралица Арайа. Това си е лично тяхна работа.

Когато минаваше край гаража, видя че навсякъде свети. Чу сърдития, нетърпелив глас на Франк Тагърт:

— Това, което ми даваш, е ключ за запалителните свещи! Ето онова там е гаечен ключ!

— Откъде мога да зная кой за какво е? — Гласът на Гена звучеше не по-малко ядосано. — Все пак аз съм принцеса, а не автомеханик!

— След като си с мене, ще трябва да се понаучиш на нещичко! Гледай сега: това тук е гаечен ключ…

Тишина. Хълцане и подсмъркване. И отново гласът на Франк:

— Не плачи, съкровище! Моля те.

Джей Ти се усмихна и се отдалечи на пръсти. Най-добре ще е да не ги безпокои…

Усмихнат се прибра в самотната си спалня. Поне двама души в този дворец бяха щастливи.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Уморена от пътуването, Арайа слезе от колата пред Ловния дворец. Спускаше се здрач. Продължителните и трудни преговори с американците я изтощиха, но въпреки това й се искаше да обсъди всичко с дядо си. Срещата с американците премина хаотично. Джулиън беше настоял тя да остане на заден план, а той да води преговорите относно цената на ванадия. Арайа скоро констатира, че той разбира по-малко и от нея. Така че тя предложи да бъде повикан и лейтенант Монтгомъри. Но Джулиън й хвърляше такива гневни погледи, че накрая Арайа млъкна.