Читать «Ласитър спира Похитителя на жени» онлайн - страница 5

Джек Слейд

Мрачни мисли го измъчваха, докато копаеше гроба под група върби. Тук Андрю и Барбара Кейн щяха да намерят вечен покой…

Ласитър беше тръгнал на път с определена задача. Трябваше да залови престъпник, чиито следи го бяха довели тук, в граничната област между Невада и Аризона. Ласитър беше стигнал на кон до тези планини и беше решил да се отбие у приятелите си. Искаше да ги изненада — а ето какво завари.

Сега най-важното беше да се погрижи за Джоузефин Кейн. Освен това трябваше да пъхне в затвора ранените бандити.

Къде беше най-добре да ги заведе? Сети се за Кързън Сити. Дотам сигурно не беше много далеч. Тази област беше територия на индианците уешо. Намираше се някъде на брега на Уокър Крийк. Ако тръгне по стария път през прохода на запад, ще мине през Вирджиния Сити — скандално известния със своите златни и сребърни мини град в щата Невада.

А още по̀ на север беше и градът, който беше истинската цел на Ласитър. Някъде в околностите му се намираше човекът, когото трябваше да залови. Така поне предполагаха работодателите му от Вашингтон. Явно престъпникът беше извънредно важен за тях, иначе нямаше да положат толкова усилия за задържането му.

Бяха го предупредили да бъде изключително дискретен и да бърза колкото се може повече. И най-малката грешка щеше да има опасни последствия за Съединените щати. Ласитър узна всичко това от едно писмо, което според нарежданията беше унищожил веднага след прочитането.

Но ето, че на пътя му се изпречи историята със семейство Кейн.

Ласитър беше убеден, че е задължен на мъртвия си приятел също толкова много, колкото и на господата от Вашингтон. Затова първо щеше да се заеме с дъщерята на Андрю Кейн.

По дяволите всички останали задачи! Те можеха да почакат. Трябваше да се погрижи за Джоузефин Кейн.

Докато разсъждаваше така, Ласитър изобщо не предполагаше, че е попаднал в същинско стършелово гнездо. Той не знаеше, че скоро ще бъде обкръжен от много повече врагове, отколкото би могъл да си представи. Защото нямаше и понятие кой е мършавият бандитски бос, когото беше убил преди минути.

Лошо се развиваха нещата около Ласитър. Вече беше направил първата крачка през прага на врата към ада…

2.

Вавуска Юнкцион беше една от станциите за пощенски коли по големия път от юг на север. Там имаше и малко поселище, в центъра на което се издигаха сградите на Уелс Фарго.

Беше късна вечер, когато Ласитър влезе в поселището с момичето и двамата ранени и оковани бандити.

От няколко малки прозорци проникваше бледа светлина. Повечето от хората, които живееха тук, вече си бяха легнали. Нищо чудно, защото наближаваше полунощ.

Ласитър дръпна юздите на сивия си кон. Момичето спря до него, а конете на вързаните бандити спряха от само себе си зад тях.

Полумесецът хвърляше мътна светлина над равната местност. Ласитър приближи циферблата на златния си джобен часовник към очите си.

— Скоро ще удари дванайсет — промърмори той. — Тая работа не ми харесва.