Читать «Ласитър спира Похитителя на жени» онлайн
Джек Слейд
Annotation
Може би за пръв път един човек е поставен във времето си — време толкова сурово, толкова жестоко, че рядко фантазията на авторите се е оказвала достатъчна да го отрази. Западът — това е безмилостна природа, гибелни мисии и титанични цели.
Те формират човека Ласитър.
Джоузефин Кейн лежеше почти в безсъзнание в ръцете на Похитителя на жени.
Мак О’Лери насочи револвера си към гърдите на Ласитър.
— Отдръпни се! — каза той. — Освободи пътя или ще те застрелям като бесен койот!
Ласитър изпита съчувствие към жената, която се намираше в лапите на Мак О’Лери. Въпреки, че дулото на револвер с голям калибър беше насочено към гърдите му, не чувстваше страх. Бе обзет единствено от страшен гняв към Похитителя…
Джек Слейд
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
info
notes
1
2
3
4
Джек Слейд
Ласитър спира Похитителя на жени
1.
Последните изстрели бяха заглъхнали и за няколко минути в малката долина, край потока с дървена хижа, над която се издигаха огромни дървета, се възцари тишина. Хамбарът, в който бяха складирани кожи, инструменти и сено за зимата, беше обхванат от пламъци. Към синьото небе се издигаха гъсти облаци дим.
На няколко стъпки пред блокхауса беше застанал широкоплешест мъж с посивяла брада и овехтели дрехи от дивечова кожа, обшити с ресни. Той знаеше, че е загубил, но по ъгловатото му лице нямаше и следа от примирение.
Точно обратното. Обрулените му от вятъра черти изразяваха диво упорство. Този човек беше Андрю Кейн — трапер и ловец на диви коне.
Той мрачно се вгледа в тримата мъже, които тъкмо излязоха на открито от сянката на многобройните елхи и върби, обграждащи двора на малкия имот откъм реката.
Тримата се ухилиха с дяволско задоволство.
— Можеше да си спестиш цялата тупурдия, Кейн — заговори мъжът, който явно беше шеф на бандата. — Направи грешка, че се опита да се отбраняваш и стреля по нас. Смъртоносна грешка, защото уби един от приятелите ми. Сега добрият Бърт лежи под дърветата край потока и никога няма да се изправи на крака. Това е непростимо. Не биваше да се горещиш толкова, Андрю Кейн.
Обзет от дива ярост, брадатият трапер стисна юмруци.
— Вървете по дяволите, мръсници такива! — изкрещя той. — Нападнахте ме и запалихте хамбара. Щяхте да опожарите и къщата над главата ми, ако не се бях предал. Но условието беше, че ще ме пуснете да си отида свободно. Няма ли да удържите думата си?
В гласа му прозвуча страх и очакване. После хвърли бърз поглед през рамо назад към блокхауса, където зад отворите на прозорците без стъкла се виждаха две бледи лица.
Женски лица, белязани от панически ужас. Майка и дъщеря. Майката беше с посивели коси, със следи от труден, изпълнен с лишения живот по меките черти. Дъщерята все още излъчваше младежка свежест.
Тримата бандити също се загледаха към къщата. В очите им святкаше дива похот.
Траперът прозря намерението им. Имаше опит в това отношение. Внезапно разбра, че за него и семейството му няма да има пощада. Можеше да ги спаси само някое чудо.
— Кои сте вие изобщо? — извика той. — Вземете си проклетото злато и ни оставете на мира. На нас злато не ни трябва. Вземете го и ни оставете живи.
