Читать «Ласитър спира Похитителя на жени» онлайн - страница 4

— Това ще реши съдът — отговори безцеремонно Ласитър. — Не е моя работа.

Мелезът продължаваше да се хили.

— Мен не можеш да ме уплашиш! — изръмжа той. — Да не би да искаш да ни предадеш на някой шериф? Май ще си имаш доста неприятности. Готов съм да се обзаложа, че ще те бутнат в затвора заедно с нас. По скоро теб те чака бесилка, а не Кърли и мен.

Ласитър хвърли надалеч оръжията на двамата бандити, за да не могат да ги стигнат, и закрачи към коленичилото момиче.

То стоеше все така, забравило всичко наоколо, впило очи в мъртвите си родители.

Големият мъж се приведе към нея.

— Джоузефин! — каза тихо, но много настойчиво той. — Погледни ме! Аз съм, Ласитър!

Тя бавно вдигна глава. Погледна го като човек, който току-що се е събудил от лош сън.

— Ласитър! — прошепна тя. — Наистина ли си ти?

После от гърлото й се изтръгна задавен вик. Младата жена бавно се наклони настрани и лицето й побеля.

В последния момент, преди да падне, той успя да я хване. Взе я на ръце и я отнесе в блокхауса.

В уютно обзаведената дневна все още се носеше мирис на барут. По стените и мебелите личаха множество дупки от куршуми.

По дъските бяха разпръснати натрошени глинени съдове.

Ласитър положи изпадналата в безсъзнание девойка върху покритата с мечи кожи кушетка, изработена, както всички останали мебели, от Андрю Кейн.

Той често беше гостувал в тази долина. Траперът беше един от най-добрите му приятели още през онези страшни години, когато Ласитър беше преследван и гонен. В дома на Андрю Кейн Ласитър винаги се чувствуваше добре. Хора като този закален от живота в пустинята мъж бяха солта на земята. А ето че сега беше мъртъв, брутално убит от банда негодници, за които човешкият живот значеше толкова малко, колкото и този на мухата.

С опитния си поглед Ласитър разбра, че Джоузефин ще бъде в безсъзнание още известно време. Така той щеше да има възможност да се погрижи за ранените бандити и да подготви погребението на двамата мъртви. Може би ще успее да спести на момичето ужасната гледка.

Мелезът и Кърли Брийкър го посрещнаха с мрачни погледи. Лицата им още повече потъмняха, когато Ласитър извади два чифта белезници и заключи ръцете им като в стоманени клещи.

Най-после бандитите разбраха, че думите му не са били празни заплахи. Този човек наистина имаше намерение да ги предаде на съда.

— Ти полудя ли? — изфуча мелезът. — Държиш се, сякаш си някой проклет шериф със значка на гърдите!

Всъщност Ласитър беше точно такъв, но много малко хора бяха посветени в неговата тайна.

— Ласитър! — извика мелезът, когато големият мъж се обърна да си върви. — Поне ме изслушай, амиго! Ние трябва да се съюзим! Ще образуваме първокласен екип! Можеш да вземеш колкото си искаш от златото на трапера. Момичето също го оставяме на теб. Помисли добре! Никога няма да получиш подобно предложение.

Като забеляза, че той изобщо не реагира, бандитът замлъкна.

Ласитър се зае с убитите. Андрю и Барбара трябваше да бъдат погребани достойно.

После, разбира се, щеше да погребе и техния убиец Джейсън О’Лийри, както и мъжа, когото намери край потока, когато се приближи до малката ферма.