Читать «Преследваният» онлайн - страница 84

Преди шест месеца, когато Алекс Коневич бе наредил да инсталират в кабинета му персонален сейф, със задачата естествено бе натоварен шефът на фирмената охрана. Голицин я възложи на един специалист касоразбивач, който навремето бе работил за него в КГБ и притежаваше енциклопедични познания за сейфове и ключалки. Инструкциите, които Голицин му бе дал, бяха точни, макар и взаимно противоречиви.

Нищо освен най-доброто за шефа, бе заръчал той. Избери западна марка, която да се ползва със солидна репутация, да изглежда внушително, да струва много пари и най-важното — да бъде от модел, който да можеш при нужда да отвориш за час-два.

Най-после първият заместник на Голицин, Феликс Глебов, се осмели да наруши тишината.

— Минаха три часа — каза той. — Къде ли се е дянал тоя?

— Още ни бяга — отвърна Голицин, хвърляйки изпепеляващ поглед по протежение на заседателната маса. — Той е като подгонен заек, който тича, за да спаси живота си. — Голицин замълча за момент и се почеса по долната челюст. — Което засега явно му се удава, понеже има насреща си банда малоумни некадърници.

Един от споменатите некадърници — едър мъжага с дебел врат, който се въртеше настрани като купола на танк, се обади, за да отклони по някакъв начин обвинението от обраслите си с рунтави косми рамене.

— Разположил съм десет способни мъже на Будапещенската гара. Още двайсет са заели позиции на летището, по един на всяко билетно гише. Всички са бивши офицери на КГБ или на унгарската тайна полиция. Друг отряд мои хора ги очаква на летище Шереметиево, в случай че успеят някак да се доберат до тук. — В желанието си да впечатли присъстващите със своята предвидливост той гордо добави: — На всички са раздадени цветни снимки.

— Браво на теб! — каза следващият некадърник, съсухрен човечец със сипаничаво лице и алкохолни торбички под очите, който, без да губи време, заизрежда собствените си постижения. — Само преди минути разговарях по телефона с унгарския заместник-министър на вътрешните работи. И двете му деца са в частни училища и сега той юрка като говеда подчинените си, за да си заслужи стоте хиляди долара, които му обещах, ако спипа нашите хора. Преди час всички гранични пунктове са вдигнати под тревога. Граничната и националната полиция са уведомени, че издирваме сериен убиец с двамата му съучастници.

Той замълча за миг, за да се убеди, че всички го слушат, и после продължи:

— Катя и един от хората й са дали показания пред полицията. Казали са, че лично са видели как Коневич е наръгал с нож непознат човек на летището. Били го познали по снимките в някакво руско списание, но не помнели дали бил кинозвезда или някаква друга знаменитост. Докато се сетят, минало време, затова едва сега подавали сигнала.

Последният умен ход беше дело на Катя, но, разбира се, мъжът с торбичките и сипаничавото лице не счете за нужно да спомене тази дребна подробност.

Следващият поред от присъстващите — представен им същата вечер от Голицин като Ники, без фамилно име, просто Ники — поседя мълчаливо известно време, като дърпаше лениво дим от миризлива пурета и се бореше с налегналата го убийствена скука, наблюдавайки двамата касоразбивачи. Облечен от глава до пети в лъскава черна кожа и обут в тежки рокерски ботуши с множество капси, той беше единственият от събралите се около масата, за когото корпоративният дрескод очевидно не се отнасяше. А също и единственият, който не работеше пряко за „Коневич и сие“, следователно и за самия Голицин.