Читать «Преследваният» онлайн - страница 69

Той погледна през рамо и видя двамата бандити до изхода — тъпи мутри с празни погледи, обвити в гъст облак тютюнев дим. После за един кратък миг погледите им с Владимир се срещнаха. Какъв глупав въпрос, каза си той. Разбира се, че онези щяха да ги убият и окото им нямаше да мигне. Щяха да застрелят него и Елена, вероятно и Юджин, а също и келнерите, и останалите клиенти, накрая и портиера и да си тръгнат, сякаш нищо не е било.

Щеше да стане кървава баня. И за всичко това щеше да е виновен той, Алекс.

Вече бе подписал документите за прехвърляне на фирмите и цялото си имущество — изтръгнати със сила подписи, които, ако останеше жив, нямаше да имат никаква правна сила. В момента, когато стъпеше на руска земя, щеше да наеме най-добрите адвокати, които можеха да се купят с пари, и да анулира всичко, след което щеше да използва несметното си богатство, за да издири и накаже и последния от тези мръсници, които се бяха набъркали в живота му.

Разбира се, те също знаеха това. Както знаеха и единствения начин да не допуснат то да се случи.

И ако цената на предотвратяването му бе едно зрелищно клане в сърцето на този изискан и спокоен град, толкова по-добре — това само щеше да покаже на следващия нарочен от тях милионер, че са сериозни хора, които не допускат думата им да става на две.

7

До изтичането на дадения от Владимир срок оставаха осем минути, а Юджин шумно допиваше уж третата си бира — която, ако се съдеше по фъфленето и заваления му говор, бе по-вероятно осма или девета, — когато Алекс окончателно се спря на план за действие с някакъв, макар и минимален, шанс за успех. Преди това той бе измислил, предъвкал и отхвърлил поне десетина алтернативни възможности, от опасно сложни до абсурдно прости — като например да скочи внезапно от мястото си и да закрещи: „Пожар!“, или да рухне на пода и да се престори, че умира от инфаркт.

Очевидно интелектът не беше силната страна на неговите похитители. Но това, което му даваше привидни предимства, бе всъщност нож с две остриета. На социопати като Владимир не можеше да се разчита да взимат хладнокръвни, разумни решения в моменти на нервно напрежение. Ето защо планът на Алекс, какъвто и да беше той, не биваше да дава повод за внезапни пристъпи на ярост и безразборна стрелба.

Той вдигна поглед от книжата и попита Юджин:

— Ти как дойде от летището до хотела?

— С кола. Защо?

— Каква? Такси, лимузина с шофьор?

— Всъщност с наета кола, която карах сам.

— С кола под наем?

— Да, с един очукан стар оранжев трабант — каза Юджин.

— Толкова ли нямаше по-свястна кола? — попита Елена.

— Имаше, разбира се. Лъскави мерцедеси и беевмета, колкото щеш.

— Тогава?

— Тъй като Мария е една типична разглезена американка, която и представа няма колко ужасен е бил животът при комунизма, реших да я запозная от първа ръка с качеството на социалистическото промишлено производство.