Читать «Преследваният» онлайн - страница 67

В списъците на Голицин бяха и имената на заместник-министъра на вътрешните работи на Унгария, на двама капитани и трима старши инспектори от градската полиция на Будапеща, като всички бяха получили най-строги указания да го уведомят лично и незабавно, в случай че изчезването или смъртта на Алекс Коневич привлекат по един или друг начин вниманието на властите.

Владимир вдигна ръка и почука заплашително с показалец по челото на Алекс.

— Нямаш никакви шансове, момче. Единственият начин да се измъкнеш жив е да накараш оня тип да ни преведе парите.

— Повярвай ми, знам това. Аз пък искам само да оживея след този кошмар и да си взема живота в ръце.

По погледа и изражението на лицето му бе ясно, че знае какво го чака. Въпреки това Владимир счете за нужно да опресни паметта му. С присвити очи той изсъска:

— Оная засукана кучка ще умре първа. Не забравяй това. Ще видиш как изтича кръвта от гърлото й, ще чуеш последните й мъчителни хрипове. И ще знаеш, че за всичко си виновен ти. След което ще те убия и теб.

— Трябва да се връщам на масата — каза Алекс, парализиран от ужас.

— Разполагаш с двайсет и пет минути, за да приключиш всичко. Нито секунда повече. — Владимир посочи с пръст часовника му. — След двайсет и пет минути и една секунда зачерквам онези пари и започвам да стрелям. А сега поеми дълбоко въздух, върни се на мястото си и направи така, че да си получим парите.

— Стана! — обяви Юджин, като плесна тържествуващо с длан по масата.

Адвокатите в Ню Йорк — глутница безскрупулни наемници, които отдалеч бяха надушили десетте лесни милиона неустойка — посрещнаха предложението за отсрочка с неистов вой на негодувание и хор от заплахи, но в мига, когато той спомена свещената клауза за форсмажорни обстоятелства, ругатните и заканите им приседнаха в гърлата. Настана тишина. След това отново избухна гръмогласен хор, но този път от увещания да се даде на Алекс толкова време, което му е нужно. А между другото как се чувства бедният след тази ужасна злополука — ах, колко жалко наистина! — и ако има нужда от още нещо, ние сме насреща.

Изпаднал в еуфория, Юджин затвори шумно капачето на мобилния си телефон и го остави на масата.

— Дадоха ни трийсет минути да приключим с тази история. — Той отпи шумно от бирата си и примлясна.

— Имаш ли нещо против да поръчаме ядене? — запита в отговор Алекс, като седна полека на стола си. — Цял ден не сме слагали троха в уста. Умираме от глад.

— Ама моля те, разбира се! — съгласи се на драго сърце Юджин, отново обзет от угризения за всичко, което бе причинил на приятеля си. После се сети за парите си, за десетте милиона, които неговите презрени съдружници щяха да отмъкнат, и всякакво състрадание бързо му мина.

— Ти какво би желала, скъпа? — обърна се Алекс към жена си.

Тя погледна бегло менюто и си избра зелена салата и пикантна немска наденица. Алекс си поръча пилешки бульон и кока-кола, и двете със стайна температура. Макар да умираше от глад, устните му бяха изранени и поне три зъба в устата му се клатеха; твърде гореща или студена храна щеше да му причини ужасни болки заради оголените нерви. Освен това челюстите му се бяха схванали от побоя и не можеше да дъвче.