Читать «Преследваният» онлайн - страница 66

Когато се изравни с Алекс, Владимир изсъска:

— Какви ги вършиш, по дяволите?

— Правя това, което би направил всеки на мое място. Човекът на масата трябва да проведе телефонен разговор с Ню Йорк. Това не е нещо, което подлежи на дискусия. Не искам да оставаш с погрешно впечатление.

Владимир отвори уста да каже нещо, но Алекс го прекъсна:

— Съдружниците му са помолили за трийсетминутна отсрочка. Искали да добавят някакви условия по договора. Това е нещо обичайно при бизнес преговори. Може би трябваше да те предупредя, че си имаме работа с нервни и недоверчиви инвеститори, които в последния момент се сещат за някакви нови съображения, искания, гаранции и прочие. Той сега им звъни по телефона, за да доизгладят всичко.

Владимир го огледа внимателно. Алекс беше видимо неспокоен. Ръцете му подскачаха от нервни тикове, коленете му буквално тракаха едно в друго. Господин Олигархът — с всичките си пари, компании и имоти, един от най-богатите и влиятелни хора в Русия, стоеше пред него безпомощен и объркан, сякаш всеки миг щеше да се разпадне. Колко разочароващо! От друга страна, нима цялата тази нервност не беше дело на Владимир, който толкова усърдно бе поработил върху него! Може би по-тревожно би било, ако след всички понесени мъчения Алекс се държеше, сякаш нищо не се е случило.

— Ако твоят приятел звъни в полицията — предупреди го той, — това ще ти струва живота.

— Точно по тази причина разговарям с теб. Сигурен бях, че това ще си помислиш.

— А, така ли? Е, добре, Коневич, ти се смяташ за голям хитрец. Само не си мисли, че можеш да ни надхитриш. Местната полиция ще ни уведоми в момента, в който се опитате да вдигнете тревога.

Което си беше самата истина. През десетилетията в КГБ Сергей Голицин си бе изградил мрежа от контакти и информатори из цяла Европа, които сега се опитваха да започнат нов живот в един нов свят. За тази цел те сега отчаяно се мъчеха да потулят, заметат и изтрият следите от срамното си минало като слуги на Москва. Педантичен бюрократ с инстинкти на хищник, през цялото това време Голицин старателно бе събирал и ревностно пазеше всякаква инкриминираща информация, всяка привидно маловажна хартийка, която се бе изпречвала пред очите му. Броени часове след неговото „пенсиониране“ от КГБ три камионетки спряха пред входа на доскорошната му служба, за да бъдат припряно натоварени с крайния продукт на четирийсет години избирателно прочистване на архивите. Кашон след кашон. Име след име — достатъчни да напълнят няколко телефонни указателя на градове с размера на Москва. Всичко това бе скрито в таен склад на няколко километра извън града. В кашоните се съдържаше достатъчно мръсотия, с която хиляди хора да бъдат държани във вечно подчинение.