Читать «Преследваният» онлайн - страница 64
Брайън Хейг
— Невъзможно, Алекс!
— Направи така, че да стане възможно.
— Знаеш залога, знаеш условията. Ако тази сделка не бъде сключена до пет часа днес, аз съм тотално прецакан. Тотално.
Няколко мига Алекс и Юджин се гледаха напрегнато през масата, накрая Алекс каза:
— Сигурен съм, че в договора с твоите съдружници имаш клауза за форсмажорни обстоятелства. Така ли е?
— А ти как мислиш? Толкова ли глупав ти изглеждам?
— Ами използвай я, Юджин! Аз съм невинна жертва, нищо неподозиращ пътник в такси, което катастрофира. Ако и това не е форсмажорно обстоятелство!
— Алекс, тези договори ги изпипваме от месеци.
— Мислиш, че не го знам ли?
— Изпратих ги по факса до офисите ти още преди седмица.
— За което съм ти много благодарен.
— Това са седем дни! Не мога да повярвам, че не си имал време да ги прочетеш в подробности.
— Аз чета бавно.
— По дяволите, Алекс, аз си…
— Виж какво, Юджин, позволи ми да бъда откровен. Веднъж подписах договор, който и аз, и адвокатите ми бяхме прегледали предишния ден. През това време отсрещната страна бе успяла да вмъкне в договора няколко клаузи, които ми излязоха солени. Аз им имах доверие, Юджин. Подписах договора, без да обърна внимание на направените промени. Това ми струва два милиона долара.
— Ти се шегуваш!
Не, Алекс не се шегуваше, а направо лъжеше. След като изрече тази опашата лъжа, той вдигна рамене и продължи да обяснява:
— Тогава се заклех, че никога повече няма да подписвам договор, който не съм прочел на място. Моля те, обади им се и ми издействай още малко време.
— Алекс, погледни ме! Това съм аз, Юджин Даниълс!
Алекс се наведе напред и го огледа отблизо.
— Да, несъмнено си ти.
— Колко сделки имаме сключени досега? Пет? Шест?
— Четири.
— Добре, нека са четири. Измамил ли съм те някога с нещо? Казвам ти, уверявам те: нито една дума не е прибавена или извадена от договора, откакто ти го изпратих по факса. — Той изгледа Алекс, в погледа му се четеше недоумение. — Хартията е същата, всичко е същото, до последната запетая. Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, разбира се.
— Е, добре. Значи въпросът е уреден.
Кратка пауза.
— А ти, Юджин, вярваш ли ми?
— Ами след като съм тук…
— Чудесно. Хайде тогава да скъсаме тия договори. Само си губим времето. Какво значи някаква си хартия между приятели? Дай да си стиснем ръцете и да си разменим на доверие няколкостотин милиона.
Юджин наведе глава, сразен.
— Е, добре де, добре. Ще се опитам. Но имай предвид, че тези хора са мръсни копелета.
— И тъкмо сега им текат слюнките за най-лесните десет милиона долара, които се надяват да приберат през живота си. Твоите десет милиона, Юджин.
— Но ако, както казваш, приложа клаузата за форсмажорни обстоятелства, те няма да получат нищо, нали така? — рече Юджин, сякаш на себе си. — Точно така! — отговори си сам той. — Нито цент.
Намръщените черти на лицето му бавно се отпуснаха, на устните му заигра лека усмивка. В течение на седмици и месеци тези хора го бяха притискали и изнудвали, извивали бяха ръцете му, бяха го карали да им се моли и унижава, препирали се бяха с него за нелепи и маловажни подробности по договора, бяха му опротивели до смърт с бездънната си алчност и дърварските си маниери. На всичко отгоре сега го държаха заложник с десет милиона долара
