Читать «Преследваният» онлайн - страница 293

— Изглежда ми логично — отбеляза Колдуел, сякаш някой бе казал обратното. — А сега, защо на господин Коневич е постановено задържане във федерално заведение? — Прокурорът ловко избягна думата „затвор“. „Задържане“ и „заведение“ звучаха къде-къде по-приятно, сякаш Алекс трябваше да изтърпи моментно неудобство, преди да се изясни какво да правят с него.

— Доколкото разбирам, съдията от имиграционния съд е разпоредил тази мярка. Процентът на избягалите от федерални заведения за лишаване от свобода е много по-нисък, отколкото от окръжни. Нашите руски приятели твърдят, че Коневич бил скътал стотици милиони долари. Не ми е приятно да го кажа, но допускам, че би могъл да купи свободата си в практически всяко окръжно заведение. А ако отново изчезне, той няма да повтори предишната грешка да живее открито сред хората. Допускам, че този път ще избяга от страната, ще си смени самоличността, може би ще си направи пластична операция и ще потърси убежище в някоя държава, където не се отнасят толкова строго с издирвани престъпници, да кажем, в Бразилия или на някой тихоокеански остров. Той има достатъчно пари, за да си купи благосклонно отношение и закрила от властите.

— А трябва ли да остане в затвора? Като бивш федерален съдия, вие сте изцяло компетентен да отговорите на този въпрос.

Съдията Уилис вдигна рязко глава и се извърна към прокурора. Въпросът му бе крайно обиден и представляваше нагло погазване на протокола. Действително, Колдуел за пръв път се явяваше във федерален съд, но би трябвало да е по-съобразителен. Със сигурност Тромбъл нямаше да повтори грешката му. Ако отговореше, независимо дали с да или с не, щеше да извърши непростимо нарушение на съдебната етика и куртоазия. В крайна сметка единствено съдията по делото имаше право да вземе такова решение. Никакви други съдии, бивши или настоящи, нямаха право да правят изказвания, които можеха да се изтълкуват като опит за намеса в прерогативите на съда. Във всеки случай не на публично място. И най-вече не в съдебната зала, където се гледаше делото.

Тромбъл се престори, че не е забелязал реакцията на Уилис или че не е схванал обидата, макар злорадата му усмивчица да го издаде.

— Според мен би било невъобразим гаф Коневич да бъде освободен, преди да се реши въпросът със статута му на имигрант. Само на глупак би хрумнало такова нещо.

Погледът на Уилис се премести от Тромбъл към Ем Пи Джоунс. Съдията упражни цялото си телепатично умение, за да внуши на адвоката да скочи от мястото си и да нададе гневен протест. За Бога, момче, дай му да се разбере! И въпросът, и отговорът плачеха за възражение. Самият той, Уилис, искаше това възражение; така го сърбяха ръцете да шамароса Тромбъл пред препълнената съдебна зала, че за малко сам не извика „Възразявам!“

Джоунс си седеше на мястото, леко объркан, и слушаше с безизразно изражение на лицето. Поне този път не рисуваше идиотските си фигурки в бележника. Само дето не каза гък. Дори не повдигна вежди и не направи гримаса.