Читать «Преследваният» онлайн - страница 292

По един пункт цареше пълно единодушие: адвокатите на Коневич бяха натикани в миша дупка и изходът от делото изглеждаше неизбежен. Единственото възражение дойде от един гръмогласен радикал и високоуважаван професор в Юридическия факултет на Харвард, който разви леко извратената теза, че ако Алекс Коневич бил действително чужденец, американските съдилища нямали юрисдикция над него. Но след като му се присмяха в две шоута, той подви опашка и се върна при студентите си.

Самият Алекс седеше както преди на масата на защитата, като имаше още по-жалък, немит и опърпан вид от предишния ден. Брадата му бе пораснала и изглеждаше някак по-тъмна и гъста.

От свидетелската скамейка Тромбъл му хвърли бърз поглед, но този път навреме потисна злорадата си усмивка. В някои от репортажите на сутрешните вестници се споменаваше инстинктивната му реакция при вида на обвиняемия, като коментарите не бяха особено ласкави.

Хубавецът Колдуел пристъпи напето към скамейката и попита:

— Бихте ли казали името и длъжността си за протокола?

Беше глупав, напълно излишен въпрос, но Тромбъл се подчини:

— Джон Тромбъл, директор на ФБР.

— Тоест вие сте най-високопоставеният служител на закона в страната?

— Формално погледнато, тази чест се пада на министъра на правосъдието — отвърна Тромбъл със снизходителна усмивка, сякаш и последният глупак знаеше това.

— Смятате ли, че Алекс Коневич е извършил в Русия престъпления, заради които заслужава да бъде депортиран?

— За престъпления не знам. Това е нещо, което руските съдилища ще преценят.

— Но сте прегледали доказателствения материал срещу него?

Пореден глупав и излишен въпрос — очевидно Тромбъл имаше много по-важни задължения, отколкото да се рови из купища книжа.

— Моите хора са го преглеждали. Аз съм чел само резюмета.

— Убедителни ли са доказателствата?

— Бих казал, неопровержими.

— Какво би станало, ако господин Коневич случайно избяга? — Прокурорът леко се намръщи. — Искам да кажа, ако избяга отново?

Тромбъл си даде вид, че мисли по въпроса, сякаш за пръв път си представяше подобна възможност. После каза:

— Ами това би било истинска катастрофа.

— Защо?

— Защото в днешно време голяма част от престъпността е международна. Също както съвременните корпорации, и престъпните групировки надхвърлят границите на отделни държави. Ето защо полицейските сили на държавите трябва да си сътрудничат и да могат да разчитат една на друга.

— И вие смятате, че евентуалното бягство на господин Коневич ще попречи на едно такова сътрудничество?

— В родината си той е това, което бих нарекъл ВИП престъпник. Ако го оставим да се измъкне, руснаците ще намерят милион начини да ни покажат неодобрението си. Което на свой ред ще бъде фатално за нашите усилия да противодействаме на новата вълна руска организирана престъпност.

— Нарича се реципрочност, нали така?

— Това е една от възможните дефиниции. Ако искаме от руснаците да предават нашите бандити на нашите законоприлагащи органи, ние сме длъжни да им предаваме техните. Ако искаме тяхната помощ да се преборим с престъпността по нашите улици, трябва да им помогнем да се преборят с тяхната.