Читать «Преследваният» онлайн - страница 290

Спорът се реши след цели три дни, през които съдебният лекар бе бомбардиран с настойчиви молби и едва прикрити заплахи и накрая подкупен от един от стрелците с половината от наградната сума — седемстотин и петдесет хиляди долара, — за да присъди нему първото място.

До този момент никой не му бе предлагал повече от една трета.

При тази щедра оферта и последните съмнения в съзнанието на специалиста се разпръснаха, отстъпвайки място на непоколебима увереност.

* * *

На третия ден, откакто се бе барикадирал в своя импровизиран бункер, волята на Ники Козирев се сломи. Два дни и три нощи бе седял в непрогледен мрак, с пистолет в скута, броейки часовете, питайки се кога ще свърши всичко. Три денонощия в очакване на неизбежното. От време на време собствените му бодигардове организираха по някой все по-вял опит да превземат убежището му. Той ги чуваше през вратата как си дават кураж един на друг, нашмъркани до козирката с водка, надрусани с дрога, но малкото им смелост се беше изпарила.

В началото на второто денонощие бяха предприели нескопосана атака — с голи тела срещу яката, подсилена с метални шини дървена врата, но тази глупост им струва скъпо. Ники изпразни пистолета си през дъските и с блажено задоволство се заслуша в писъците и ревовете от другата страна.

По-късно същата нощ направиха повторен опит — този път по-хитър, или поне не толкова ахмашки като първия. Някакъв идиот допълзя до вратата, прикрепи ръчна граната към дъските, дръпна халката и избяга, за да се спаси от взрива. Ники бе изумен и сериозно потиснат от глупостта на собствената си охрана. Само като си помислеше, че на тези кретени бе поверил живота си! Истинско чудо беше, че след толкова години бе оцелял. За него беше детинска игра да предвиди всичките им ходове. Всеки предмет в стаята — мебелите, матракът, килимите — всичко бе струпано при вратата на висока купчина, която пое взрива и осколките. Когато онези се появиха край дупката, Ники отново изпразни пистолета си в тях сред хор от писъци и ревове и ги изпрати със зловещ смях, докато бягаха презглава към скривалището си.

След този случай обаче те явно бяха решили да бъдат по-хитри и внимателни. Никакви самоубийствени атаки с голи тела, никакво влачене по коридора на надупчени от куршуми трупове, от които после да се чудят как да се отърват. Сега бяха решили да го издебнат, докато заспи — допуснеше ли това, беше мъртъв. Редуваха се да дежурят пред вратата му и се ослушваха дали хърка. В стаята му нямаше храна. Банята беше от другата страна на коридора, така че и водата беше проблем. Затова пък хероин и кокаин имаше в изобилие. На всеки час Ники шмъркаше по една линия. На всеки четири часа иглата се плъзваше във вената му. Той седеше на пода, дрогиран до без памет, и от време на време избухваше в налудничав кикот, който отекваше чак до дъното на коридора.

Трупът на най-близкия му приятел беше на по-малко от метър, подут като балон. Вонята беше непоносима, но ноздрите на Ники бяха задръстени с бял прах, така че не усещаше нищо.