Читать «Преследваният» онлайн - страница 274

— Нашите руски приятели трябва да се убедят, че пипаме сериозно. Мина много време наистина, но ние не сме забравили ангажимента си към тях.

— Бих могъл да организирам пресконференция — предложи сговорчиво Колдуел.

Тромбъл прочисти гърлото си.

— Е, ще преценим дали ни трябваш. — Кратка пауза. — Ханрън, кажи на момчетата долу да задействат нещата. Виж дали могат да ме включат в „Найтлайн“ и „Добро утро, Америка“. И непременно се обади на оная руса правна коментаторка във „Фокс Нюз“, тя винаги е готова да ме интервюира.

— Толкова скоро… До делото остават само два дни, шефе.

— Кажи им, че това е съдебният процес на годината.

Ханрън сведе поглед към полирания плот на масата.

— Може да стане, а може и не. — Истината бе, че на вестниците и телевизионните мрежи им бе писнало от шефа му с неговата досадна настойчивост да бъде в центъра на медийното внимание. Умението му да се набутва пред всяка включена камера беше легендарно. „Момчетата долу“ от Отдела за връзки с обществеността на ФБР работеха по осемдесет часа седмично, за да му уреждат участия в новинарските емисии, но отдавна бяха изчерпали всички разумни основания, гледни точки, лъжи и примамки за тази цел.

— Е, добре — каза Тромбъл, на когото веднага му хрумна нов повод за интервю. — Кажи им, че аз лично ще свидетелствам по делото. Историческо събитие: за пръв път в историята директорът на ФБР се явява като свидетел в съда.

— Добра идея — каза Ханрън.

Колдуел също нямаше възражения. Давай, пробвай се! — идеше му да извика в лицето на Тромбъл. Обяви това дело за съдебния процес на века, а защо не и на всички времена! Ти може да се явиш като свидетел, но аз съм водещият прокурор и ще направя всичко по силите си, за да свириш втора цигулка.

Съвещанието приключи с взаимни уверения, че този път най-после Коневич ще получи своето заслужено възмездие от американската съдебна система.

31

Парадното стълбище на Федералния съд на окръг Колумбия приличаше на арена на спортно събитие. Няколко дузини телевизионни екипи бяха подредени отстрани, с включени прожектори и насочени камери, готови да снимат. Поне десетина репортери от печатните медии се щураха насам-натам, привлечени от шума, който бе вдигнала безупречно смазаната пиар машина на ФБР.

Вътре в съдебната зала още дузина журналисти вече бяха заели местата си на пейките в галерията; това бяха репортерите с покани, които след края на делото щяха да изтичат навън, за да споделят всичката чута и видяна мръсотия с по-малко привилегированите си братя и сестри.

На масата на обвинението седяха скупчени петима прокурори, предвождани от Джейсън Колдуел. Последният изглеждаше превъзходно с чисто новия си костюм на „Брукс Брадърс“ за петстотин долара, закупен специално за дебюта му в Шампионската лига. Цветът на костюма отиваше на сините му очи и правеше прекрасно впечатление на телевизионния екран. От лявата му страна седяха двама колеги от СИН, а на пода зад гърбовете им бе натрупана голяма купчина документи, които щяха да послужат за доказателствен материал. Двамата младоци от Министерството на правосъдието бяха изтикани чак в другия край на масата, но все пак допуснати да присъстват на процеса, макар че самите те най-малко от всички знаеха какво правят там.