Читать «Преследваният» онлайн - страница 272

Към осем същата сутрин Тромбъл събра целия екип в кабинета си. Съставът бе същият: двамата му послушни лакеи, агенти Ханрън и Уилсън, полковник Воронин и шефът на руските прокурори, плюс нова група юристи от СИН, подсилени с две млади и извънредно амбициозни кариеристчета от Министерството на правосъдието. Всички седяха, стиснали писалките, с готови бележници, и очакваха личните указания на своя лидер.

— Нещо такова действително трябваше да се очаква — заяви единият младок от Министерството, който се казваше Бил. Сферата на неговите компетенции покриваше всичко, което се бе случило през последните пет минути.

— Аз лично не го бях очаквал — отбеляза Джейсън Колдуел, като изтри с ръка малко останала пяна за бръснене зад лявото си ухо. След бруталното уволнение на Ким Париш Колдуел бе избран лично от директора на СИН за неин приемник и привлечен към екипа от бюрото на Службата в Сан Диего, където си бе създал легендарна слава с безцеремонната ефикасност, с която изригваше мексиканските имигранти обратно през границата. Колдуел беше самонадеян, гръмогласен фукльо, неспособен на капка милост към който и да било обвиняем независимо от естеството на обвиненията му. Хубавото му беше, че вършеше работа. Със завидна стръв се захващаше с най-заплетените, най-тежките и амбициозни дела и окото не му мигаше за истината или за последиците.

Амбициите му бяха добре известни сред колегите, които не питаеха особена любов към него. За Джейсън Колдуел държавната служба бе само трамплин към по-важни дела: той възнамеряваше да се кандидатира за конгресмен и в даден момент да оглави Комисията по имиграционните въпроси; и тогава всички щяха да се редят на опашка, за да му целуват задника. Не можеше да му се отрече, че там щеше да си пасне точно на мястото.

В продължение на месец Колдуел бе проучвал огромния по обем доказателствен материал — педантично събран, преведен и подреден от Ким и Пьотр. Други вече бяха свършили тежката работата вместо него и това бе добре. От него се искаше само да се яви в съда и да се усмихва ослепително пред камерите. През въпросния един месец той бе прекарал значителна част от времето си в пъчене пред огледалото и наизустяване на ефектни реплики, в самообожание и самонахъсване да срита тия нагли руснаци в задниците.

И изведнъж, като гръм от ясно небе, върху главата му се бе стоварила исковата молба на Ем Пи за установяване правомерността на задържането на клиента му. Без всякакво предупреждение. Без намеци и заплахи, които да го подготвят за това, което щеше да се случи. Ала тази коварна атака на Ем Пи ни най-малко не го тревожеше. Нещо повече, той — Колдуел — се бе надявал тя да се случи. Радваше че, че адвокатът на Алекс го бе направил. Това му даваше шанс да прескочи, и то с такова сензационно дело, от невзрачните имиграционни съдилища във висшата лига на федералното съдопроизводство и тази неочаквана възможност го радваше неимоверно много. Защото Джейсън Колдуел не се съмняваше, че и там ще се справи блестящо. Както във всичко, с което се бе залавял до момента. Ако онзи Коневич подозираше с кого си има работа, той щеше сам да си купи билета за Русия.