Читать «Преследваният» онлайн - страница 271

В ръката си бодигардът стискаше пистолет със заглушител и патрон в цевта. В другата си ръка държеше миниатюрно фенерче, като пръстът му беше на копчето, готов да го включи в последната секунда. Беше на три метра от спящия Ники. После на два, после на метър и половина. Когато го доближи на около метър, внезапно получи силен удар в гръдния кош. Тялото му полетя назад, блъсна се в стената и се смъкна на пода. Странно, той не усети самия изстрел, дори когато единият му бял дроб излетя навън през гърба.

Миг по-късно Ники стоеше надвесен над него и се взираше в мрака в очите му.

— Боли ли?

— Боли, та мамата си трака!

— Защо? — попита Ники.

— За пет милиона.

— От кого?

— Кой да ти каже? И на кой му пука?

— Наистина ли?

— Абе парите си бяха истински.

— Защо тъкмо ти?

— Глупав въпрос.

— Пет милиона… Да, прав си.

— А ти си мъртъв.

Ники заби от упор още два куршума в устата на най-добрия си приятел, изправи се и с един ритник изхвърли изпадналата в кома проститутка от стаята си.

Заключи вратата и я барикадира с голям шкаф. После се спря, седна на леглото и се замисли. Кой ли бе обявил награда за главата му? Пет милиона долара си бяха доста високо равнище на мотивация. Кой го мразеше чак толкова? Кой имаше мотив да го премахне? И кой разполагаше с толкова много пари?

След миг в съзнанието му изскочи едно име: Голицин. Беше съвсем логично — само той и никой друг! Ники взе мобилния си телефон и набра един номер по памет. Отговори му мъжки глас и той каза:

— Георгий, аз съм.

— Ей, чувам, че здравата си я закършил! — извика през смях Георгий.

— Виждам, че се е разчуло.

— Това са пет милиона, Ники! Целият град само за теб говори.

— Прав си. Слушай сега какво ти предлагам. Ти ми дължиш два милиона за оная дрога, нали така?

— Имам ги! Ама нали се разбрахме да ти ги дам чак утре вечер?

— Зачерквам ти ги.

— Сериозно?

— Сериозен съм като сърдечна атака. Пусни слух, че плащам милион и половина за този, който пречука Сергей Голицин. Останалите си ги задръж.

— Ми що не взема аз да го пречукам и да прибера всичко?

— Твоя работа, Георгий. Но искам Голицин мъртъв, иначе ти си на ред. — И той му затвори телефона.

Върна се на леглото и седна с пистолет в скута. Пет милиона долара!

Най-добрият му приятел бе напълно прав. С Ники беше свършено. Може би след час, ден или седмица, но извън всякакво съмнение той беше мъртвец.