Читать «Преследваният» онлайн - страница 26

Едва дочака Елцин да затвори, за да изтича на горния етаж. Събуди Елена и й съобщи новината за техния невероятен нов дом.

— Ах, не е ли прекрасно! — възкликна тя, като дори си даде труд да се направи на изненадана.

Точно в един след полунощ Бърни Лъчър сдъвка третата таблетка против заспиване и бързо я прокара в гърлото си с глътка минерална вода.

След двайсет и пет години успешна служба в полицейското управление на Ню Йорк, откъдето се бе пенсионирал с високия за Америка чин лейтенант, той вече пета година живееше нов живот. Изминалите пет години му бяха донесли всичко, за което някога си бе мечтал.

Английската охранителна фирма „Малкъм Стрийт Асошиътс“, която го бе взела на работа, му плащаше сто бона годишно, осигуряваше му жилище, кола, плюс възможност за още двайсет бона годишна премия. През четирите пълни години стаж в нея той бе получил четири пълни премии. А както вървяха нещата засега, и тази година премията му беше в кърпа вързана; Бърни вече мислено си я бе похарчил. Като се прибавеше и пенсията от полицията, той си бе осигурил старините.

Ала невинаги всичко в живота му се бе нареждало толкова добре. Преди пет години ракът бе отнесъл неговата любима Ели, и то след като всичките му спестявания от мижавата полицейска заплата се бяха стопили покрай нея. Не за предписаното от докторите лечение — здравната му застраховка го покриваше; а защото през последните седмици и месеци, докато я гледаше как се топи пред очите му, Бърни бе пръснал сума пари по лечители, баячки, мексикански билки и прочие шарлатании, докато накрая бе попаднал на някакъв побъркан зъболекар, който твърдеше, че ако махне всички пломби от живачно-сребърна амалгама в устата на Ели, това ще предизвика незабавна ремисия. Както и можеше да се очаква, нищо не помогна. Накрая Ели си отиде, натъпкана с всевъзможни боклуци и с огромни дупки в зъбите.

И така, преди няколко години Бърни бе започнал живота си отначало. Вече не живееше ден за ден в непрестанна агония — това бе останало назад в миналото. Сега се радваше на осигуреното си бъдеще. И двете му деца бяха пораснали, завършили бяха колеж и се издържаха сами; чакаше първо внуче, а след него щяха да се заредят и други…

Освен това живееше в Европа. Европа! Това му беше младежката мечта още от времето, когато бе подарил няколко години от живота си на Чичо Сам като военен полицай в Хайделберг — живописен градец в една великолепно устроена страна, която бе грабнала сърцето му. Повечето му колеги от Нюйоркската полиция си мечтаеха за Флорида, за тропическата жега и малките бели топчета, които щяха да юркат по добре подстригани зелени ливади. Бърни мразеше голфа, мразеше жегата, а идеята да прекара залеза на живота си в носталгични спомени по доброто старо време — какво ли толкова му беше доброто? — сред пенсионирани полицаи като него самия не го привличаше особено. Той винаги бе копнял да се върне в Европа. Харесваше му по-бавното темпо, възможността да пътува, да опитва екзотични рецепти за кафе, а и парите си ги биваше.