Читать «Преследваният» онлайн - страница 208

Два етажа по-нагоре агент Уилсън изпсува на глас и стовари юмрук върху бюрото, но веднага се разкая — ожулил си бе поне две кокалчета на ръката. Ах, как ги мразеше тия долни адвокатчета, дето се пишеха такива хитреци!

— Това няма отношение към делото — настоя Париш, видимо разтревожена. Явно посоката, която взимаха въпросите на адвоката, не й изнасяше никак. — Показанията на свидетелите са взети от руски правоохранителни органи. Ние следва да се отнасяме към тях със същото доверие, както към действията на нашата собствена полиция.

Това бе първата й сериозна грешка и тя трябваше да си плати за нея.

Ем Пи скочи от мястото си, посочи я с пръст и каза:

— Госпожице Париш, правилно ли разбирам, че вие призовавате съда да придава същата доказателствена стойност на показания, изтръгнати от руската милиция, както на тези на нашата собствена?

Тя вече го бе казала и беше твърде късно да си вземе думите назад.

— Да.

— Вие чували ли сте някога за ГУЛАГ, другарски съд, Солженицин, сталинските чистки, Студената война, публичните процеси, „Лубянка“…?

— Благодаря, господин Джоунс, това е достатъчно! — прекъсна го гневно съдията. — Мисля, че бяхте достатъчно ясен.

Ем Пи се укроти.

— Благодаря, ваша светлост. И без това започвам да омръзвам вече и на себе си. — Той прекара пръсти през косата си и поклати глава.

Беше хитро замислено и доста умело изиграно. Дори негова светлост се поусмихна.

Лицето на Париш беше изкривено в гримаса на безсилна ярост. Тя прекрасно разбираше, че току-що е казала нещо ужасно глупаво. Разбираше също, че в случая няма друг избор, освен да продължи да тъпче на място в тресавището, където сама се бе натикала.

— Нямам представа за какво намеква господин Джоунс. Нито пък ми се струва, че това има каквото и да било отношение към делото.

— В такъв случай вие сте единственият човек на света, който не разбира това — каза Ем Пи със злобна усмивка. — Позволете ми да ви го обясня. Искам просто да кажа, че руската милиция често използва похвати, които са абсолютно неприемливи. Изтезава свидетели, използва методи на шантаж и принуда, самите полицаи са безсрамни лъжци, понякога дори се фалшифицират документи. Ако госпожица Париш е до такава степен наивна, че да не си дава сметка за всичко това, аз с радост бих призовал десетки свидетели от ЦРУ и Държавния департамент, за да я просветят. Мога, ако се наложи, да издиря хиляди американски граждани, които са получили политическо убежище, при това от нейната собствена служба, след като са били тормозени и брутално изтезавани, и те, и семействата им, от руската милиция.

Негова светлост запита с престорена любезност:

— Госпожице Париш, ще се стигне ли дотам, или просто ще си признаете, че грешите?